ПРЕДГОВОР

xvii] Всеки път, когато се пише книга за сериозни духовни търсещи, възниква въпросът: какъв вид наставления ще ускори най-много тяхната подготовка – защото скоростта е съществен фактор за правилното използване на съвременното откровение и за облекчаване на световното напрежение и натиск. Предаваното учение трябва също да разширява умствените им способности и да води до такава стабилизация на емоционалното тяло, която най-бързо ще ги освободи за служене. Трябва да се помни, че постоянното изучаване (на писания), както и визуалното и слухово възприемане на твърдения, свързани с Безвременната Мъдрост, служи само за увеличаване на отговорността или води до умствено изтощение, вкочаняване и последващо отвращение към наставленията. Само това, което се прилага в живота, има практическа стойност и запазва жизнеността си. Искреността е първият фактор, към който неизбежно се обръщат тези от нас, които учат.

Позволете ми да напомня на онези, към които се обръщам чрез тези книги, че основният резултат, към който се стремя, е групово сътрудничество и разбирателство, а не индивидуална полза. Чрез внимателно четене и усърдно изучаване се установява групово взаимодействие, постига се по-пълна интеграция на групата, възниква по-тясна връзка между нейните членове, и те като група участват все по-активно в разгръщащия се План на Великите. Ние строим и планираме за бъдещето и за цялото човечество, а не за личния прогрес на отделния търсач. Индивидуалният растеж няма първостепенно значение. Образованието и развитието на група от ангажирани търсещи, подготвени за съвместна работа и хармоничен отклик към ученията – ето какво има истинска xviii] стойност за онези от нас, които отговарят за обучението и подготовката на група световни ученици, които ще имат свободата и силата да действат в следващия цикъл. Вие виждате само мъничка част от Плана. Ние виждаме как този План се разгръща за поредица от предстоящи животи и търсим днес онези, които могат да бъдат обучени за работа в групова формация и които могат да станат една от активните единици в великите предстоящи събития, очакващи онези две трети от човечеството, които ще стъпят на Пътя в края на епохата, и онези една трета, които ще го направят по-късно. Ние подготвяме хора навсякъде, развивайки тяхната чувствителност към Плана и вибрациите на тяхната група, за да могат те разумно да допринасят за постигането на поставената цел. Погрешно е да се мисли, че Планът се състои в развиването на чувствителност към вибрациите на Учителя или Йерархията. Това е само второстепенна задача.

Целта на написването на тези книги е обучението на търсещите така, че да развият групово съзнание. Трябва ясно да осъзнаете, че не вие като индивиди, а именно групата има най-голяма стойност. Учението не се дава, за да осигури вашата подготовка или да ви предостави благоприятна възможност. Целият живот е такава възможност, и индивидуалната реакция към нея характеризира растежа на душата. Поради тази причина светът като школа е напълно достатъчен.

Предаването на истината в никакъв случай не трябва да става под натиска на авторитет. Дали да използват ученията или не – търсещите трябва да решават по собствена воля, а духовната работа трябва да се извършва по свободен избор и по лична инициатива на отделния ученик.

Във вече издадените книги могат да се проследят три основни линии на учение.

Първо, това е сравнително нова методика за контрол на телата.

xix] Второ, дадено е учение за образуването на Новата Група Световни Служители.

И трето, обърнато е внимание на основните направления на магическата творческа работа.

Първата линия на учение засяга индивида и неговото развитие. Втората показва характера и идеалите на групата, в която той може да влезе, ако се възползва от ученията и постигне контрол. А третата, ако го осъзнаете, описва повече или по-малко подробно методите и начините на работа в настъпващата нова епоха.

Размишлявайте върху тези три подхода към истината и се опитайте да разберете тяхната същност възможно най-ясно. Менталната работа върху оценката на тяхното значение ще донесе разбиране и в същото време ще разшири груповото възприемане на ученията, които искам да предам. Всеки ученик, който мисли ясно и прилага ученията в ежедневието си, допринася най-много за увеличаването на груповото съзнание.

Често учениците се питат: „Каква е реалната ми полза? Как може толкова незначително същество като мен да служи на света?“ Позволете ми да отговоря, че като улеснявате разбирането на книгата за обществото, обяснявате ученията й на своите ближни и съгласувате живота си с тях, вие извършвате най-реалното служене.

При това по необходимост цялата личност се посвещава на делото да помага на човечеството, и се подразбира обещание към Висшето „Аз“ да се стреми към забрава на ниското „аз“ в служението – служението на мястото и при обстоятелствата, които съдбата и дългът налагат. Имам предвид непрекъснатите усилия за пречистване на всички тела, за да се превърне целият низш човек в чист канал за безпрепятственото протичане на духовна сила. Имам предвид постигането на такова xx] състояние, при което търсачът не желае нищо за отделното си „аз“, а всичко, което има, се стреми да положи на жертвения олтар в помощ на ближните си. Ако всички, които четат тази книга, можеха да оценят резултатите от такова съвместно усилие, щяхме да станем свидетели на велики постижения, произтичащи от съзнателна групова активност. Защото толкова много хора тичат напред-назад, следвайки ту един, ту друг лидер, хващайки се за ту една, ту друга работа, но поради липса на интелектуална координация не постигат нищо и няма групови резултати. Единното групово усилие би се увенчало с вдъхновено преустройство на целия свят и с премахване на пречките. Бихме видели истинска жертвеност и отказ от лични желания и капризи в името на осъществяването на тези групови цели.

Най-напред трябва да се отървем от страха. Говорих подробно за това в „Трактат за Бялата Магия“ и дадох някои правила и формули за контрол над него. Но от всички, които са чели ученията, колко са онези, които са използвали получената информация? Готови ли сте, чувайки света да вика за помощ, решително да отхвърлите страха си и да вървите напред в бъдещето с радост и смелост?

Всички мои книги имат определена цел и следват последователна линия на учение. Ако ви обясня тази линия, може да ви заинтересува.

Първата книга се нарича „Посвещение, Човешко и Слънчево“. Тя е предназначена за средно напредналия търсач и му дава представа за организираната група наставници, които се опитват да помогнат на човечеството (а следователно и на самия търсещ), както и за методите и начините на тяхната работа.

В „Писма за окултната медитация“ е показано как може да се установи контакт с тези наставници, и е описана жизнена дисциплина за вървящите по Пътя.

И двете книги са предназначени преди всичко за търсещите.

xxi] „Трактат за Космическия Огън“ принадлежи на съвсем различна категория. В крайна сметка той е ръководство за посветените на света и премества погледа на търсача от самия него и собствения му растеж към по-широка концепция и универсален идеал. Посветеният се отличава с липса на интерес към себе си, собственото развитие и съдба, и всички търсещи, които станат приети ученици, ще трябва да овладеят техниката на личната незаинтересованост. Те ще трябва също да пренасочат вниманието си от собствената си работна група и нейната вътрешна йерархия към по-широки хоризонти и сфери на дейност. В книгата се разглежда великият творчески План, неговите закони и процесът на разгръщане, както и работата на Строителите на Вселената. От масата съобщавани факти се изрисува основната представа за великия Живот с Неговата собствена психология и идеи. Книгата представлява опит да се даде синтезирана картина на разгръщащия се Ум на Бога в Неговата работа над Собствените си планове чрез по-малките Синове на Ума. В символизма и архаичните фрази са скрити истини и принципи, лежащи в основата на творческия процес, чиято пълнота надхвърля разбирането на напредналия ученик. В същото време тази книга е много ценен сборник от информация и служи за предаване на истината и развиване на интуицията.

И последната книга, „Трактат за Бялата Магия“, върви заедно с „Трактат за Космическия Огън“. Както последният разкрива психологията на Божеството, работата на Макрокосмоса и законите, по които действа Слънчевият Логос, така тази книга разкрива психологията на Сина на Бога и работата на Микрокосмоса. Тя описва подробно неговото място в по-голямото цяло и служи за практическо ръководство за ежедневния живот в това цяло.

Аз също помогнах на А.А.Б. в превода на Йога Сутрите на Патанджали – книга, която служи като свързващо звено, давайки на ученика правила за развитие xxii] на неговата вътрешна светлина и за насочване на силата на интуицията към работата с всички проблеми и явления на самия живот. Книгата получи заглавието „Светлината на Душата“.

Тук осъществявам намерението си да напиша книга за Седемте Лъча. Тази тема винаги е представлявала истински интерес за учениците, но за самите Лъчи се знае малко. От „Тайната Доктрина“ знаем, че те представляват строителните Сили и съвкупността от всичко, което има в проявената вселена, но тяхното влияние върху човешкото царство, основните им качества и природа все още остават тайна. Ще трябва да избягвам космическата нота, така да се каже, защото искам да придам на информацията практическа стойност за ученика и за мислещия читател. Затова ще разкривам темата само доколкото тя засяга човешкото семейство, използвайки психологически термини, за да заложа основата на онази нова психология, от която има толкова голяма нужда, и по този начин се обръщам преди всичко към човешкия фактор. Това, което искам да кажа, ще бъде продължение на коментара към думите от Пролога на „Тайната Доктрина“, че „Всички Души са едно със Свърхдушата“.

Още от самото начало ще се съгласим с факта за съществуването на душата. Няма да разглеждаме аргументи за или против съществуването на душата – всеобща, космическа и божествена или индивидуална и човешка. За целите на нашето разглеждане тя съществува и нейната реалност се приема като основен и неоспорим принцип. Онези, които не приемат такава предпоставка, могат да изучават книгата от гледна точка на временно приета хипотеза, събирайки по този начин аналогии и указания, които могат да потвърдят тази гледна точка. А за търсача и за онези, които желаят да проявят съществуването на душата, защото вярват в него, това изразяване на нейните закони и начин на действие, нейната природа, произход и xxiii] потенциални сили ще се превръща постепенно в задълбочаващо се и реално преживяно явление.

Искам да направя следното предсказание: това, което посочвам и твърдя, ще бъде научно демонстрирано в идващата Ера на Водолея. Науката тогава ще проникне малко по-дълбоко в сферата на неосезаемите, но реални феномени. Тя ще открие (може би вече е открила), че плътното и конкретното не съществува. Тя ще знае, че има само една субстанция, присъстваща в природата в различна степен на плътност и вибрационна активност, и че тази субстанция е движена от настоятелна цел и изразява божествено намерение.

Ще се опитаме да избягваме онези широки обобщения, които толкова шокират академичния и критичния ум и в които мистикът намира радост и утеха. Във всеки случай моля изучаващите този трактат да не бързат с изразяването на мнението си и да не правят твърди заключения, докато не видят цялата картина, не усетят нейните контури и не я изучат повече или по-малко подробно.

Ще ни се наложи да заложим обширен фундамент за този предмет и да свържем частното с общото, поради което изложението може (в началото) да изглежда твърде обширно, спекулативно и мъгляво. Но това е неизбежно, тъй като аргументите – както във всяка истински окултна работа – трябва да се разглеждат, преминавайки от общото към частното, от космическото към индивидуалното. Хората все още се интересуват прекалено много от частното и индивидуалното и не могат лесно да проявят същия интерес към по-голямото Цяло, в което те „живеят, движат се и съществуват“. По същия начин те все още (в по-голямата си част) не притежават онази вътрешна мисловна механика и онова интуитивно възприемане на истината, които биха им позволили лесно да схванат значението на онова, което стои зад символизма на думите, и ясно да видят субективните xxiv] очертания под обективната форма. Но усилието да се разбере се възнаграждава само по себе си, а опитът по някакъв начин да се разкрие и постигне душата – космическа, универсална, планетарна и индивидуална – неизбежно води до разкриване на менталния апарат (със съответното развитие на все още неактивните мозъчни клетки), което в крайна сметка трябва да допринесе за координация на мисловните способности и в резултат – за просветление.

Необходимо е да се разгледа природата на нашата седморна вселена и да се обърне внимание на връзката на тройното човешко същество с божествената Троица. Важна е общата идея на цялата символична картина. Всеки, който се заема с изучаването на Лъчите, трябва ясно да осъзнае, че той самият – като човешка единица – се намира на един от тези Лъчи. При това възниква сериозен проблем. Физическото тяло може да реагира на един тип лъчева сила, докато личността като цяло може да вибрира в унисон с друг тип. Егото, или душата, може да принадлежи на трети лъчев тип, откликвайки по този начин на още един вид лъчеви енергии. Въпросът за монадичния Лъч в много случаи въвежда допълнителен фактор, който може само да се има предвид, но не може да бъде наистина изяснен. Както често ви казвах, само посветен не по-нисък от третото посвещение може да влезе в контакт с монадичния си Лъч, или своя най-висш аспект на живот. Обикновеният търсач все още не може да установи дали е монада на Могъществото, монада на Любовта или монада на Интелектуалната Активност.

В заключение моля ви да приемете искрено участие в предприетата от нас работа. Тя може да има по-голямо обществено значение от всяко друго мое произведение. Ще се опитам да направя този трактат за душата относително кратък. Ще се опитам да изложа тези абстрактни истини по такъв начин, че да заинтригувам широката общественост с нейния дълбок интерес към душата и да я накарам да погледне по-внимателно към онова, което досега изглежда като скрита презумпция. В Ерата на Водолея фактът за съществуването на душата ще бъде демонстриран. Тук правя опит да допринеса за такава демонстрация, въпреки xxv] трудностите на преходния период, когато дори няма необходимата терминология.

Позволете ми също да добавя, че към тези наставления трябва да подхождате като ученик, търсещ истина, която може да бъде проверена, и информация, която може да се приложи в ежедневието и да бъде изпитана в горнилото на житейския опит. Ако например наистина има седем Лъча, въплъщаващи седем типа божествена енергия, то за човека трябва да съществува възможност да разпознае тези типове и енергии в конкретната феноменална област, в която той изиграва своята малка роля. Ако предаваната истина е увита в покрова на символизма и се предлага като хипотеза, тя в същото време трябва да бъде достатъчно „прозрачна“ за разпознаване и да съдържа достатъчно възможност за интелектуално осмисляне, за да оправдае усилията, изразходван за нейното търсене. Думите, че „Всички души са едно със Свърхдушата“, може и според мен въплъщават важна, основополагаща информация, но докато в света няма видимо свидетелство за жива връзка между всички чувстващи същества, това твърдение остава безсмислено. Но всъщност наличието и развитието на универсална чувствителност и всеобщо съзнание се вижда навсякъде. Светът е пълен с познание, което в крайна сметка представлява чувствителен отклик към съществуващите условия на развиващите се, но все още не напълно развити умове. Постепенно става очевидно, че под маската на многообразието се крие принципно единство и че нашето осъзнаване е правилно, истинно и точно, когато се идентифицираме с това единство.

И накрая, моля всички ви да вървите напред. Нека нищо от миналото – нито физическа инерция, нито умствена депресия, нито липса на емоционален контрол – не ви пречи да полагате нови усилия и с интерес и радост да постигате необходимия прогрес, който ще допринесе за по-активно и полезно служене. За това, никой от вас да не бъде задържан нито от миналото, нито от настоящето, за това да живеете като Наблюдатели, вашият наставник изпраща молитви – постоянно и с вяра.

ТИБЕТЕЦА