Списък на книгите на А. А. Бейли и Тибетския Учител

 

I-во изд.         ЗАГЛАВИЕ                                           Стр.

1922  Съзнанието на атома                                       159

1922  Посвещение: човешко и слънчево                 213

1922  Писма за окултната медитация                     349

1925  Трактат за космичния огън                            1282

1927  Светлина на Душата                                         428

1930  Душата и Нейният Механизъм                     153

1932  От Интелекта към Интуицията                      267

1934  Трактат за Бялата Магия                                 640

1936  Трактат за Седемте Лъча, том първи            430

1937  От Витлеем до Голгота                                     571

1942  Трактат за Седемте Лъча, том втори            751

Езотерична Психология част 1-ва
          Езотерична Психология, част 2-ра

1944  Ученичеството в Новата епоха, т. 1               790

1947  Проблемите на човечеството                         181

1948  Новата поява на Христос                                 189

1949  Съдбата на нациите                                         152

1950  Заслепението: световен проблем                  272

1950  Телепатия и етерен проводник                      197

1951  Трактат за Седемте Лъча, том 3-ти               695

Езотерична астрология

1951  Незавършена автобиография                         304

1953  Трактат за Седемте Лъча, том 4-ти               714

Езотерично лечение

1954  Образованието в Новата епоха                      149

1955  Ученичеството в Новата епоха, т. 2               768

1957  Екстернализация на Йерархията                  707

1960  Трактат за Седемте Лъча, том 5-ти               769

Лъчи и Посвещения

 

КНИГИТЕ НА ФОСТЪР БЕЙЛИ:

1950  Духът на масонството                                      157

1954  Смяна на езотеричните ценности                 172

 

КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ОТДЕЛНИТЕ КНИГИ

 

 

СЪЗНАНИЕТО НА АТОМА

 

Седем лекции, прочетени от А. А. Бейли, са обединени в книга от седем глави, а именно:

1. Поле на еволюцията.
2. Еволюция на субстанцията.
3. Еволюция на формата, или групова еволюция.
4. Еволюция на човека-мислител.
5. Еволюция на съзнанието.
6. Цел на еволюцията.
7. Космична еволюция.

В тези глави се обсъжда научнообоснованата връзка между материята и съзнанието, която укрепва в хода на последователното въздействие на еволюцията върху атомната субстанция на всички субективни и обективни форми. Целта на тези лекции е да представят „научни доказателства“ за нейното съществуване и да „илюстрират пред слушателите тъждествената проява на тази връзка и на някои базови закони в последователно издигащите се състояния на битието, да им помогнат да осмислят универсалността на еволюционния процес и неговата актуалност“. Лекциите са увод към по-цялостното изследване и прилагане законите на битието и на човешкото развитие и еволюция, обобщени от термина „окултизъм“.

Днес, в изучаването на вселената, атома, човека и отношенията между тях, е постигнат голям прогрес. За съвременния окултист тази книга е основа за задълбочено изучаване на съзнанието, демонстрираща връзката му с универсалния живот. В нея „атомът“ е разгледан като микроскопично, но точно копие на енергийната структура, присъща за всички форми на живот: космически, планетарни, човешки и дочовешки. Тя дава информация за групите, намиращи се на различните дъги от еволюционния процес, за техните взаимовръзки, както и за енергийните въздействия върху цялата структура на съзнанието.

Книгата съдържа цитати от изказванията и поученията на Христос, които разкриват и подчертават неразривната връзка между научните, философските и религиозните аспекти на божеството. Всеки божествен принцип може да бъде изразен чрез понятия, отнасящи се до аналогичен човешки атрибут или вид дейност. В това е скрит синтезът на живота във форма.

 

ПОСВЕЩЕНИЕ: ЧОВЕШКО И СЛЪНЧЕВО

 

Темата за „посвещението“ присъства под една или друга форма във всички книги на Тибетеца. Като разширение на съзнанието, специфичен начин за разгръщане на ума и сърцето и разпознаване на онова, което вече съществува в реалността, то се превръща в умение за превъзмогване на заслепенията и илюзиите, които завоалират истината и ограничават съзнанието.

Като жизнен процес, посвещението е присъщо за всички големи и малки, универсални и частни форми на живот. В нашата слънчева система, процесът на посвещение се гради върху образа, възпроизвеждан и отразяван в цялото и всичките му съставни части. Той е онази нишка на жизнената енергия, която се създава и вплита в тъканната цялост на всяка единица съзнание в движението към крайния синтез. Точно по тази причина Пътят на посвещението е и Път на Антакарана.

Индивидуалният ум трябва да премине от това сравнително абстрактно представяне към конкретния процес, като се опита да си изясни как разнородните форми на живот в състава на целия организъм функционират със своя индивидуална жизнена програма, която в синхрон с функциите на останалите части допринася за реализирането на всеобхватния еволюционен план. Този опит за раздвижване и извеждане на ума от баналните рамки, така че той да осмисли планетарните цели, планове и процеси, съдейства за постигането на по-всеобхватна осведоменост за взаимовръзките в цялото и за ускоряване на неговия ръст. Невъзможно е един раздвижен ум отново да бъде върнат в неговата предишна рамка.

Едно от големите достойнства на книгата е, че тя разширява ума и му позволява да получи нова представа за съществуващата интензивна дейност (протичаща във всички равнища на съзнание), която създава условията за еволюционен напредък. Дадена е информация за дейността на планетарната Йерархия и са описани някои от нейните отговорни представители, а всекидневният човешки живот е представен като външно проявление на пропитата с качество цел, предавана чрез Ашрамите на Учителите. Трите отдела на Йерархията формират важни планетарни фокусни точки на космична енергия, като всеки от тях притежава своя цел и отговаря за специфичен аспект от Божествения План. Отношенията и взаимодействието между различните царства и центрове на съзнание се описват като насочени към пълно интегриране и изравняване на нашия Планетарен Логос в системното цяло.

Подробното описание на посветителните ритуали стимулира въображението, но индивидуалният стремящ се (който се готви за Пътя на Ученичеството) трябва да разчита на собствените си духовни ресурси като на единствено средство за постигане на прогрес и разширяване на съзнанието. Опирайки се на тях, той повишава своята чувствителност и откликва на изпращаните от Йерархията енергии.

Ученик е онзи, „който служи“, или който служи на „Единния“. В дълбините и безмълвието на душата започва дългият, поразителен и прекрасен процес на еволюция и посвещения; ученикът се посвещава на Плана и на ближните, като се учи да избягва всяка дейност в своя полза, дори и онази, която води до натрупване на личен духовен опит.

 

ПИСМА ЗА ОКУЛТНАТА МЕДИТАЦИЯ

 

В съвременния свят съществува осъзнато разделение, добило популярност като разрив между Изтока и Запада; независимо от различните култури, традиции, религии, идеологии и обичаи, между тях протича растяща обмяна на мисли и ментално взаимно разбиране. Мощен стимул за тази ментална свързаност може да бъде засилващата се тенденция у западния човек да развива науката за медитацията, практикувана от дълго време на Изток като важна съставна част от религиозния и духовния му опит. Днес, когато встъпваме в ментално ориентирания век на Водолея, и когато все повече хора изместват своята поляризация от емоционалния към менталния план, науката за медитацията (като техника, тренираща ума за концентрация и призив) ще се практикува по-широко и на Запад.

Чрез медитация може да се прониква в съществуващите по-дълбоки и всеобхватни области на живот и съзнание, така че те да бъдат възприемани по-адекватно. В окултен смисъл, тя е не само техника за трениране на ума, но и средство за постигане на изравненост, единение и тъждественост с душата, с Христос и с „Отца“. За разлика от преживяванията при мистичното единение, окултната медитация представлява научен процес за иницииране на причини, предизвикващи познаваеми следствия, които могат да се възпроизвеждат чрез проява на воля. Умът трябва да овладее тази техника, която предполага интензивна ментална активност, редувана с абсолютен покой; той трябва да поддържа вътрешен ред и контрол, за да може чрез волята да се задейства или пък въобще да не реагира на „отражения“.

Главната цел на този вид медитация е постигането на съзнателна интеграция между душата и личността, при която животът на душата влияе върху качеството на личностния живот. Така човекът постепенно достига до онзи център на съзнание, който ние наричаме духовна Йерархия, или Царство Божие; тогава Духовният Човек придобива необходимия контрол и божественият потенциал се разкрива пред него.

Доколкото при медитацията се работи с поток от огнена и безлична енергия, съществуват определени клопки и опасности, които задължително трябва да бъдат избегнати, и в книгата е показано как се постига това. Разглеждат се цветовете и звуците, които съответстват на различните лъчеви енергии, разбирани в окултен смисъл като вибрации с различна честота. Авторът прогнозира нарастващо влияние на науката за медитацията, което ще доведе до създаване на школи по медитация под ръководството и наблюдението на посветени ученици. Тези школи ще бъдат два вида: едни за обща подготовка и други за специално обучение на ученици за посвещение. Крайната цел на тези школи за всестранно обучение ще бъде подготвянето на квалифицирани ученици за планетарно служене. Всяка вдъхновена от Йерархията дейност е мотивирана от служенето, като спонтанен резултат от контакта на безкористния ученик със собствената му душа.

„Мотивът може да се формулира така: Принасяне в жертва на личния „Аз“ за благото на „АЗ“-а на Единния.

Методът може да се представи като: Мъдър контрол над личността и правилен избор на работа и време.

Нагласата, която произтича оттук, е следната: Пределно безстрастие и растяща любов към невидимото и реалното.

Мотивът, методът и нагласата се постигат чрез упорито практикуване на окултната Медитация“.

 

ТРАКТАТ ЗА КОСМИЧНИЯ ОГЪН

 

Макар тази книга да е една от първите, написани от А. А. Бейли в сътрудничество с Тибетеца, тя вероятно е най-извънвремева, дълбока и неразбираема. В „Трактат за Космичния Огън“ е изложено основополагащото окултно учение за съвременната епоха и са описани гигантските космични процеси, протичащи във всички сфери на живота – от вселената до атома; това прави книгата безполезна за изискващия доказателства конкретен ум и за онези читатели, които се лутат в света на видимото и феноменалното. Истинският ученик и сериозният стремящ се обаче бързо разбират, че тя стимулира ума и разширява съзнанието.

Посветена на Е. П. Блаватска, книгата е обявена за „психологичен ключ към Космичното Творение“. В нея се разглеждат връзките и съответствията в Космоса, заедно с всички аспекти на живота, които се разкриват чрез разбирането, базирано върху сентенцията: „Утвърждавайки този цялостен свят като частица от себе си, АЗ оставам неизменен“.

Единният живот се проявява чрез всички форми на вселената като огнена енергия, а трите основни потока космична енергия (диференцирани на седем системни лъча) са показани като три аспекта на огъня, контролиращи целия проявен живот: 1) Електричен Огън на Духа; 2) Слънчев Огън, или Огън на Ума; 3) Огън на Триене, или Вътрешен Огън.

В книгата се дава подробно описание на Слънчевия Огън, или Огъня на Ума, доколкото това е доминиращата енергия, която трябва да се осмисли и вземе под контрол в нашата втора слънчева система. Показана е връзката между малките закони с планетарен произход, законите на природата (които работят чрез субстанцията), и действащите в системата космични Закони, които нямат отношение към живота и съзнанието на планетата.

Петаспектната цел на излаганото учение се споменава от Автора още в предговора на книгата:

– Лаконично представяне на космологичните, философски и психологични схеми, които да се ползват като справочник и учебник;

– Изясняване на връзката Дух – Материя, проявена като съзнание;

– Илюстриране на взаимосвързаното развитие на всичко съществуващо в Слънчевата система, както и на факта за всеобщността на развитието;

– Предоставяне на практическа информация за енергийните фокуси, които се намират в етерните тела на Слънчевия Логос (като макрокосмос), и в човека (като микрокосмос);

– Излагане на някои сведения за ролята и дейността на сензитивните животи, които формират същността на обективността, както и информация за природата на Йерархичните Същества, които създават всичко видимо и познаваемо от собствената си субстанция.

Книгата успешно решава тези пет задачи, защото оказва такова въздействие върху индивидуалното съзнание, че теориите се трансцедентират и умът (в хода на съзерцателното мислене) започва да възприема това, което печатното слово предава на познанието. Крайният човешки ум е способен да контактува със своите космични източници и с огнената си същност, когато се отвори за трите космични Закони – на Синтеза, на Привличането и на Икономията. Огънят на любовта, или пламъкът на живота в сърцето, е пробен камък за интуитивното мислене и алхимичен преобразовател на плътната, веществена, груба субстанция.

 

СВЕТЛИНА НА ДУШАТА

 

Съществуват многобройни преводи на „Йога Сутри“ на Патанджали от оригинален санскрит, които са високо ценени и широко се прилагат от много хора по света с различно вероизповедание. Характерната за сутрите мащабност и извънвремеви характер им позволяват много точно формулират базовите истини на човешката еволюция – от подвластността на личностни заслепения към безкрайната свобода на душата.

Повечето човешки проблеми са породени от егоистични желания и от принизяване на сетивността в угода на егоистични физически страсти. Това ясно се посочва в учението на Буда, според което Благородният Осморен Път води към единствения изход от лабиринта чрез: „правилни ценности; правилна реч; правилен начин на живот; правилно мислене; правилно изразяване; правилно поведение; правилно усилие; правилен екстаз, или истинно щастие“ – такива са същностните качества на душата.

Патанджали подробно обяснява средствата, техниките и менталните състояния, които позволяват на центрираната върху формата личност да преминава онези етапи от пътя, които водят към духовни постижения и сливане с душата. Книгата съдържа следните четири части:

1. Проблем за единението (51 сутри).
2. Крачки към единението (55 сутри).
3. Достигнато единение и неговите резултати (55 сутри).
4. Просветление (34 сутри).

В хода на вековете са практикувани безброй различни техники на обучение в зависимост от състоянието на човешкото съзнание и желаното духовно равнище. Всяка „Йога“ е имала своето място, изпълнявала е специфична функция и е станала важна част от човешкия опит.

Освен като средство за решаване на текущите проблеми, книгата подчертава значението на ума като посредник на душата и ключ към избавлението на личността. „Йога Сутри“ на Патанджали се базира на Раджа Йога, или „царската наука за душата“: „Благодарение на тази наука умът става инструмент на душата, средство за просветление на мозъка и източник на знание за всичко, което влиза в сферата на душата“.

Осъществяването на планетарната цел и план е грижа на душата. Ние отново се убеждаваме, че менталното обучение и намирането от индивида на собствения „АЗ“ представляват мощен стимул за неговото сътрудничество и служене и имат много по-голяма еволюционна значимост, в сравнение с промените в индивидуалния живот на личността.

Сутра 31 (от четвърта част) с мощен зов и камбанен звън се обръща към дръзналите да тръгнат по пътя на единението с душата: „Когато след преодоляване на препятствията и пречистване на обвивките пред човека се открие познанието, тогава той няма повече какво да прави“.

 

ДУШАТА И НЕЙНИЯТ МЕХАНИЗЪМ

 

Душата действа чрез механизма на тройствената личност, като стимулира трите свята на човешката еволюция – менталния, емоционалния и етерния (физическия) план на съзнание – и това е всепризнат окултен факт. Авторът показва метода, чрез който душевният и личностният проводник си взаимодействат и функционират в синхрон. Той разкрива връзката между онова, което окултистът (говорейки за структурата на човека) нарича жизнено тяло, или етерна мрежа с нейните енергийни вихри и центрове, и физиологичните влияния, които жлезите оказват върху тялото, отделяйки своите хормони пряко в кръвта. Ендокринната система е съответствие (във физическото тяло) на енергийните центрове от етерното тяло, поради което във всеки момент тя реагира на типа и големината на силата, която преминава през етерното тяло.

Човешкото поведение и състоянието на физическото тяло се определят от степента, в която личностните проводници приемат или отхвърлят импулсите на душата, а това зависи от концентрацията или фокусирането на съзнанието във всеки конкретен момент. Физическият проводник не е принцип и откликва на всяка доминираща сила, която прониква през етерната система от енергийни центрове. При силна емоция например, енергийният център на слънчевия сплит в етерното тяло получава прекалена стимулация, възбужда своето физическо съответствие – задстомашната жлеза, и предизвиква нейната повишена секреция с последваща обща неуравновесеност на личността.

Очевидно е, че при високоразвития човек личностните проводници са изравнени, а етерното тяло е жизнено и уравновесено. Енергийните центрове, които контролират физическото тяло, са възприемчиви към влиянието на душата чрез механизма на интегрираната личност, но докато това състояние не се затвърди в съзнанието, механизмът за отклик е повече или по-малко изложен на личностни заблуди.

Достатъчно е стремящият се към ученичество да знае само две неща: състава на човека и своята следваща крачка напред. Книгата дава ясно описание как на практика функционират всички съставни части на човека. Като осмисля своето предназначение, последователят признава превръщането на личната си подготвеност в инструмент на душата. Представата за тази връзка (която съществува между тънките и плътните тела, между етерните центрове и физическите жлези, между енергията и силата, между душата и нейния личностен механизъм), може да изведе въпросния процес от мъглата на неопределеността, която обикновено го съпътства, и да го направи ясен и точен като научна формула.

Става дума не само за формата и енергията, а за цялостния човек, който участва (психологически, философски и духовно) в този процес и неговите следствия, тъй като протичащата енергия е резултат от мисленето, чието качество, природа и сила зависят от съзнанието, което се определя от цялостния начин на живот. Където се намира фокусът на съзнание в ежедневния живот, там е съответно и енергийният център, който управлява механизма за отклик.

 

ОТ ИНТЕЛЕКТА КЪМ ИНТУИЦИЯТА

 

Бързото нарастване на човешкото познание и умението да се ползва умът ни излага на риска да изпаднем в прекалена интелектуалност. „Умът е убиец на реалността“ – се казва в едно много известно предупреждение за тази опасност. В книгата „От интелекта към интуицията“ достатъчното развитие на интелекта е показано като начин за постигане на избраната цел и като крачка по пътя към пълното пробуждане и активизиране на менталното тяло.

Интелект наричаме рационалния, аналитичен аспект на ума, свързан със знанието. Той може да се използва като средство за проникване в нови сфери и измерения на мисленето, както и за пробуждане и придобиване на интуитивната способност на чистия разум. Между интелекта и интуицията обаче зее пропаст, която трябва да бъде преодоляна съзнателно с помощта на медитацията, определяна понякога като „мислене в душата“; медитацията протича правилно само ако сърцето и умът действат заедно и в хармония. За да се придобие интуиция е необходимо обединяване на сърцето и ума, защото интуитивното чувство е способност на сърцето, която се пробужда от активността на интегрирания троичен ум. Медитацията е и съзнателно дисциплиниране на ума с цел той да бъде контролиран, концентриран и максимално целенасочен чрез волята. Правилното използване на ума по време на медитация открива пред човешкото съзнание красотата, истината и добротата на душата в процеса на неговото преминаване през следните пет етапа: концентрация – медитация – съзерцание – просветление – вдъхновение. Те водят до единение на човека с душата („сина на ума“) и до директно познание за божествеността, и така осигуряват инструмент за действие в обикновения живот.

„Гласът на източната мъдрост отеква в нас чрез думата: Медитация. Възниква въпросът: „Това ли е всичко?“ и отговорът е – „Да“. Ако медитацията протича правилно и ако упоритостта е основно качество на живота, допирът с душата постепенно се засилва, а резултатите от него се проявяват като самодисциплина, пречистване, жизнеустременост и действено служене. Медитацията, в нейното източно тълкуване, е… чисто ментален процес, който води към познание за душата и към просветление. Твърдението: „Каквито са мислите (в душата му), такъв е и той самият“, е природен факт“.

 

ТРАКТАТ ЗА БЯЛАТА МАГИЯ

 

Нишката, която свързва различните аспекти на живота и предопределените за човека (съгласно Плана) видове активност, преминава през цялата поредица от книги. Това е нишката на съзнание, изграждана от самия човек при опитите на душата му да усвои и вземе под контрол своята личностна даденост, и формирана в рамките на планетата, доколкото Йерархията (като неин център) все по-дълбоко запечатва Плана в умовете на хората.

В книгата са дадени Петнадесет Правила на Магията за контрол на душата, основани върху думите на „Бхагават Гита“: „Аз съм неродена, непреходна Душа, Аз съм повелител, и все пак, бидейки с висша природа, Аз ще се проявя чрез магическото могъщество на Душата“. Непроявената в своето същностно битие душа се проявява чрез природата на своята личностна даденост и винаги е източник на тайна. Тя се изплъзва от аналитичния и конкретен разум, но пред просветления ум (обединен с открито сърце и устремен към магическата сила не за личен прогрес, а в името на служенето), душата открива своя истински „АЗ“. Нейното могъществото винаги е достъпно за този, който в стремежа си да стане приет ученик, иска да служи практически – в своето конкретно време, в своята държава и в специфичното си обкръжение.

Изложеното в книгата учение се базира на 4 постулата, които:

1. Формулират законите на духовната психология за разлика от менталната и емоционалната психология.
2. Изясняват природата на човешката душа и нейната системна и космична съотнесеност, подготвителен етап за което се смята осъзнаването на груповите взаимовръзки.
3. Показват отношенията между „АЗ“-а и използваните от него обвивки, а това дава представа за състава на човека.
4. Обясняват проблема за свръхестествените способности и дават правилата за тяхното безопасно и активно развитие.

Тези основни постулати са пронизани от темата за енергията – от темата за единия живот като център на енергия, която насища и обхваща всичко вътре в божествения поток. Човекът по своята същност е вродено божествен, а душата, като център на съзнание и като резултат от проникновения съюз между Духа и материята, е средството, благодарение на което човекът придобива съзнание за божественост и единство. Чрез нея той пречиства грубата материя в своите проводници и освобождава чистия пламък на жизнената енергия от ограниченията на формата. Затова душата е живата връзка между Бога и човека.

Книгата завършва с въодушевяващ призив към душите на всички стремящи се: „Завършвам със зов към всички читатели да съберат сили, да възобновят обета си за преданост към делото в служба на човечеството, да подчинят собствените си идеи и желания на груповото благо, да отвърнат поглед от себе си и отново да го устремят към видението… Нека в нашето време на крайна нужда и благоприятни възможности последователите бъдат готови да пожертват всичко за благото на човечеството… Призовавам всички вас да се присъедините към напрегнатото усилие на Великите“.

 

ТРАКТАТ ЗА СЕДЕМТЕ ЛЪЧА – ПЪРВИ ТОМ

ЕЗОТЕРИЧНА ПСИХОЛОГИЯ – Т. 1

 

Написани са пет тома под общото заглавие „Трактат за Седемте лъча“. Те са посветени на съществуващите седем базови потока енергия, насищащи нашата слънчева система, нашата планета и всичко, което живее и се движи в нейната орбита. Анализирана е тяхната природа и качество. На езотеричната психология са посветени два тома: първият разглежда фундаменталните енергийни образи и структури, а вторият хвърля светлина върху душата и личността на човека и показва в тази връзка разгръщането на Плана за развитие на човечеството.

Психологията в речника на Уебстър се определя като „наука за ума“ и в миналото се е приемала като част от метафизиката. Днес ние сме склонни да разглеждаме всички обуславящи субективни фактори като психологически по своята природа: ментални и емоционални импулси и всички видове контакти с душата. Тези субективни влияния образуват психологическия фон на човешките нагласи и поведение и формират способността за духовен отклик.

„Психе“ – това е човешката душа, центърът на съзнание. Езотеричната психология започва с изследване на човешкото същество като душа, проявена във формата на личността, която е съставена от ментална, емоционална и етерна (физическа) субстанция, и която в зависимост от еволюционния етап на личностното съзнание подлежи на определен контакт и контрол.

От гледна точка на езотеричната психология, еволюцията по същество е еволюция на съзнанието, в хода на която въплътеният в личността фрагмент на душата постепенно разпознава своя духовен източник и се слива с него.

Важна роля в еволюционния процес играят седем различни потока от лъчева енергия. Върху човешкото същество влияят пет енергии, които определят неговите замисли, проблеми, качества и енергийни източници; те показват метода, по който (според действието на неговия доминиращ лъч) човекът може да разширява своето съзнание и да постига духовен прогрес.

Многото и различни лъчеви качества и методи, представени в този том на „Езотерична психология“, са дадени под формата на цитати или тълкувания от „Древния Коментар“ и са облечени в поетични или символни изрази. Седемте лъча са показани като Седем Творчески Строители, всеки със своя цел и могъщество, функциониращ в синтез и в окултно подчинение спрямо целите на нашия Слънчев Логос.

Това подробно и изчерпателно учение за лъчевите енергии и за тяхното въздействие върху нашия планетарен живот и всички царства на природата оказва неоценима помощ на последователя, който съзнателно се готви за планетарно служене и се учи да служи, обединявайки се със своите събратя.

 

ОТ ВИТЛЕЕМ ДО ГОЛГОТА

 

Още в предговора авторът отбелязва, че: „Най-близките задачи, свързани с нашата отговорност, нашите благоприятни възможности и нашата съдба, са две – съзнателен отклик на Христовия живот в човешкото сърце и предстоящата ни интеграция в Божието царство.

Детайлно са описани петте разширения на съзнанието, които стимулират тази интеграция и отклик, като съответни на петте кулминационни преживявания на Учителя Иисус по време на живота Му в Палестина. Това са петте посвещения, известни като Рождение, Кръщение, Преображение, Разпятие, Възкресение и Възнесение, които ние откриваме в Пътя на Учителя от Витлеем до Голгота.

Макар че тези посвещения са популярни с техните християнски наименования, в духовната Йерархия четвъртото и петото посвещение са известни като посвещения на Отричането и Откровението. Разпятието на Учителя Иисус отразява великото отричане на собствената Му душа, а откровението символизира Неговото навлизане в светлината на Духовната Триада.

Тези преживявания са както символични, така и своеобразни фактически жалони по пътя на ученика. Представата за тези Мистерии с участието на Христос и Учителя Иисус, които олицетворяват опита за преминаване на човешката душа през петте етапа на нейното духовно странстване, може да се окаже безценна за отделния човек, пред който се простира същият дълъг път от пет нива. Това навярно е най-обнадеждаващият фактор за стремящия се, тръгнал по Пътя на Завръщането, който разбира, че в живота на всички човешки същества опитът на Учителя Иисус се повтаря, включително и този на Разпятието, или Великото Отричане. Благодарение на божествения живот вътре в нас и в зависимост от степента, до която Христовият принцип се разкрива в нашето сърце и съзнание, ние – синовете човешки, вървим по Пътя на Кръста, за да станем накрая просветлени Божи Синове.

Ако стремящият се знае това и е осведомен за предстоящия духовен напредък на всички хора, вървящи от един към друг етап по Пътя на Посвещението, пред него се открива конкретна сфера на служене. „Служенето трябва да расте и да се проявява във все по-всеобхватна светлина; ние сме длъжни да служим така, както е служил Христос, да обичаме всички така, както е обичал Той, и чрез могъществото на своята духовна жизненост, с качеството на служенето си, да стимулираме всички наоколо, така че те също да могат да служат, да обичат и да стават членове на Царството… Приканват се всички здрави, нормални хора, способни да се ориентират в положението, да си изяснят какво е необходимо да се направи, да му посветят живота си и така да покажат на света качествата, присъщи за гражданите на Духовното Царство: любов, мъдрост, мълчание, откритост и свобода.“

 

ТРАКТАТ ЗА СЕДЕМТЕ ЛЪЧА – ВТОРИ ТОМ

ЕЗОТЕРИЧНА ПСИХОЛОГИЯ – Т. 2

 

Във втори том на „Езотерична психология“ се разглеждат предимно лъчевите качества, които контролират живота, съзнанието и появата на човешкото същество във физическия план. Всеки човек се подчинява на еволюционните закони, по силата на които той преминава от Единния към множеството и след време се завръща отново към Единния, но обогатен с опита от живота си във форма и способен да предава този опит на онзи по-голям живот, който го изпълва.

Доколкото процесът на еволюцията е процес на разширяване на съзнанието към центъра на Единния Живот, индивидът се отъждествява с по-всеобхватни сфери на групово съзнание: със семейството и обществената група; с нацията; със света и единното човечество; с душата и ашрамната група; и накрая – с тези центрове на съзнание, които ние наричаме Йерархия (като планетарно сърце, вдъхновяващо Плана) и Шамбала (като планетарен център на целта, волята и намеренията). Това е дълъг процес на ученичество и служене като отклик на изискванията на Плана и нуждите на човечеството. Затова в книгата има изобилие от коментари и учебен материал, изключително полезни за ученика, който се готви за световно служене и търси своето място в тази субективно обединена и организирана група ученици, наречена „нова група световни служители“. Груповото съзнание е главната цел на всеки стремящ се към ученичество.

Първата част на книгата е посветена на Егоичния Лъч и включва следните глави:

1. Разширяване влиянието на душата;
2. Седем закона на душата или груповия живот;
3. Пет групи души;
4. Правила за утвърждаване контрола на душата.

Във втората част, която разглежда Лъча на Личността, се съдържат подробни знания за:

1. Усвояване на телата;
2. Координация на личността;
3. Някои проблеми на психологията;
4. Болести и проблеми на учениците и мистиците.

В последната част на книгата, посветена на съвременното Човечество, действието на тези всеобхватни мисли и енергии се разглежда в световен мащаб. Световното положение се анализира от езотерична и йерархична гледна точка и във връзка с изискванията на настъпващата нова ера на Водолея. По света трябва да се утвърди синтезното мислене и общата цел, които да съдействат за изчезване на войните и да подготвят новата поява на Христос.

През 1939 г. Йерархията прави отчаяни усилия да предотврати войната, като с помощта на новата група световни служители в човешкото съзнание буквално се забиват стимулиращи енергии, които трябва да предизвикват съответен отклик. Изискванията на Плана се показват пред човечеството като откровение свише, без което „народът е неуправляем“, но то избра по-трънливия път и едва сега (получило суров опит) открива мига на откровението.

Така днес пред учениците и световните служители се появява прекрасна възможност да се подготвят за служене на Плана, човечеството и Йерархията, като прилагат психологията на душата към всички страни на своята жизнена среда.

 

УЧЕНИЧЕСТВОТО В НОВАТА ЕПОХА – Т. 1

 

Колко потенциални ученици са убедени, че са достойни да получат знание лично от Учителя на Мъдростта, и колко малко от тях могат да издържат огромното напрежение на този опит и да се възползват от тази възможност? В двата тома на „Ученичеството в Новата епоха“ са включени важни лични напътствия, направени пред малка група чела (приети ученици) в продължение на 15 години, като допълнително са осветени още много теми.

След прекратяването на тази групова работа, Тибетският Учител отбеляза, че макар неговият опит да събере група за ашрамно обучение да се е оказал неуспешен, подготвените за нея инструкции и съвети имат голямо и непреходно значение за многобройните стремящи се към ученичество. Някои важни концепции, и особено фактът за новата поява на Христос, са закрепени в човешкото съзнание чрез груповия канал. В зависимост от степента, в която нараства взаимодействието между Йерархията и човечеството, мнозина се приближават към периферията на някой от Ашрамите. Младите ученици заимстват от опита на въпросната група, като извличат голяма полза от преминатото от нея сериозно обучение и от получената духовна стимулация.

Пред ученика от Новата епоха стоят сурови и тежки изисквания. Първото от тях е в името на служенето да престане да се фиксира върху себе си, да се отвърне от всички индивидуални склонности и тенденции и да се слее с групата. Затова се казва, че: „Темата за груповото взаимодействие е много по-дълбока и съществена, отколкото вие можете да си представите“.

Развитието на груповото съзнание е свързано с болезнения опит на самоотричането и изисква чувствителен отклик спрямо целта и плана на Учителя под формата на някаква вдъхновена от Йерархията работа.

Фините заслепения и илюзии, които заблуждават и ограничават съзнанието на ученика, трябва ясно да се очертаят, разграничат, осмислят и надраснат. Той трябва да има реална представа за себе си и да се придвижва напред, към следващата духовна задача.

Връзката между някои изисквания на Йерархичния План и мястото за служене на съответната група ученици много точно се посочва в първа част на книгата, а в раздела – „Шест Етапа на Ученичеството“ конкретно се показва постепенното нарастване на съзнанието по посока към центъра и само склонните към самозаблуда не биха могли да преценят своето място и благоприятната възможност.

Книгата съдържа намеци и лични съвети, давани в процеса на обучение към всеки от тези 41 ученици и кандидати за ученици. Искрено стремящият се към ученичество може да приложи към себе си и своя проблем някои от тези откровени, понякога доста резки оценки, породени от дълбоката духовна проницателност, знанието и любовта на Учителя на Мъдростта.

Отразената в тази книга пионерска групова инициатива в областта на образованието оказва неоценима помощ на тези, които днес проправят Пътя на Ученичеството.

 

ПРОБЛЕМИТЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

 

Първото публикуване на тази книга става веднага след края на войната под формата на брошури и има за цел да разкрие острите проблеми, съществуващи в седемте основни области на човешкия живот след опустошителната глобална война. Отбелязва се фактът, че самите проблеми са съществували доста отдавна и без да привличат вниманието са оказвали нарастващо влияние върху човешкото общество. Войната само е създала условия за проявата на изначалните разрушителни причини в човешките отношения и за разкриване на неподозираните дълбини на злото и невежеството.

Съдържанието на публикуваната през 1964 г. книга е преразгледано и от нея са извадени всички остарели факти и информация. Запазени обаче са текстовете, в които се обсъждат шестте базови проблема, останали актуални за човечеството и създаващи благоприятни възможности за прогрес. Това са: психологическата реабилитация на нациите; проблемите на децата по света; проблемите на капитала, труда и заетостта; проблемът на расовите малцинства; проблемът на църквите; проблемът за единството на народите и справедливото разпределение на световните ресурси. Многото други социални и икономически проблеми са тяхно следствие. Те се появяват в резултат от повишеното равнище на човешкото съзнание и съществуващия (в много от неразвитите страни и общества) стремеж към свобода, равноправие и взаимовръзка в съвременния свят.

Изложеното в първата брошура основно учение, което анализира тези проблеми на човечеството, е запазено без промени. Показана е перспективата, която свързва духовния потенциал и субективните фактори с външните прояви на човешките дела. Непрекъснатото разлагане на съзнанието; психологичните реакции в отговор на положението по света; религиозните, класовите и расови предразсъдъци; неграмотността, болестите, бедността и икономическата нестабилност – всички те заедно са отговорни за създаването и задълбочаването на условията, при които войната става неизбежна.

Осъзнаването на причините, предизвикващи тези проблеми, много помага на всички, които обичат и служат на своите събратя. Първото условие при работа със следствията (с необходимото разбиране, състрадание и здрав разум) е способността за ясно и безпристрастно мислене – като своеобразна медитация, съдействаща за формиране на „мисъл-формата на решението“. Всички последователи на добрата воля се стремят към решението на тези проблеми, но те са особена грижа за онези, които практикуват самодисциплина в процеса на своето обучение за ученици от Новата епоха, и за световните служители, които могат да приложат езотеричните истини и духовните реалности в сферата на своето служене.

Съвременният езотерист е човек на действието. Просветленото съзнание открива пред него неизтощим източник на енергия, който произтича от циркулиращата енергия на Единния Живот. Така той става център за предаване на енергия от Йерархията към човечеството и отразява душата, или Христовия принцип, навсякъде където служи, като осветява и възвисява мрачните зони на човешкото съзнание. Познанията за света и човешките проблеми му помагат да насочва енергиите там, където те най-успешно съдействат за осъществяване на Плана и за възстановяване на нарушените взаимни връзки.

„Факт е, че от научна и езотерична гледна точка предаването на духовните впечатления е прекъснато и божественият циркулиращ поток е препречен. Задачата на световните ученици е да възстановят течението на потока; днес това е основният проблем, който стои за решаване пред духовните хора“.

 

 

НОВАТА ПОЯВА НА ХРИСТОС

 

„За спасение на праведните, за наказание на злодеите, за утвърждаване на закона, се раждам Аз от век във век“. Ето как в добре известния цитат от „Бхагават Гита“ е даден словесен израз на скритата в човешкото сърце вечна надежда.

В тази книга новата поява на Христос се описва като неизбежно събитие, предопределено от непрекъснатостта на божествените откровения. Бог не само че никога не ни е изоставял, без да остави свидетелства за Себе си, но в определени периоди на човешката еволюция „словото Божие“ (разбирано като насочено могъщество на Неговия живот) се е проявявало във форма, за да утвърди онези принципи, които трябва да се изповядват в предстоящия цикъл.

Много такива вестители са се появявали през вековете, за да олицетворят една или друга велика световна религия или да предизвестят някаква нова форма на религията, основана на ново откровение. Периодичната поява на вестителите, или Аватарите, и на божествените откровения (съгласно космичния закон) става факт, когато определени условия започнат да проявяват в цялата схема, засягайки всички нейни части. Това предизвиква верига от събития, които по силата на закона в крайна сметка неизбежно се осъществяват.

Днес ролята, която нашата малка планета Земя играе в тази сложна, непрекъснато функционираща система от взаимовръзки, изглежда изключително важна. В книгата езотеричното и планетарното значение на новата поява на Христос се определя като свързано с Неговото служене на човечеството през ерата на Водолея.

Сега сме в края на Риби и началото на Водолей, и заедно с това в основния превратен момент на еволюцията в човешкото съзнание, когато се преминава от индивидуалните потребности към човешките нужди като цяло; от лично спасение към световно служене; от материалност към духовност. Изглежда е необходимо Самият Христос да „бележи“ този кулминационен преход (в неговото начало и край) и да внедри в човешкото съзнание принципът, който въплъщава не само любовта на Бога, характерна за ерата на Рибите, но и бъдещата нова способност – „Волята“ на Бога, на която засега единствено Христос е отдаден безусловно и докрай. Близостта на новата поява на Христос се чувства от мнозина, доколкото Той принадлежи на цялото човечество, независимо от различията в религиозните догми и доктрини. „Този, на когото всички се уповават“, Сам ще определи начина и времето на Своето появяване, както и сферата на дейността Си, за да не предизвика никакви религиозни, социални и идеологически разделения между хората. Христос идва не само като пръв Син Божий, а и като ръководител на духовната Йерархия – вътрешното правителство на планетата. Така Той се явява в ролята на велик световен администратор, който представлява Царството Божие в света на хората и изпълнява определена задача. Христос идва, за да утвърди със Своите напътствия и пример за световно служене принципите, върху които обединеният, взаимозависим и сплотен свят би могъл да създаде своите нови материални системи и духовните институти на новата цивилизация.

Отговорност за подготовката на Неговата нова поява носи човечеството. Тези, които знаят за близкото завръщане на Христос, трябва да готвят умовете и сърцата на хората, за да може Той да бъде разпознат и приет; те са длъжни да създават привличащи състояния на равновесие и духовна изравненост, благодарение на които Той безпрепятствено да се озове сред нас. Защото, независимо от това, каква вест или откровение ще въплъщава Христос при Своето Завръщане, независимо какъв принцип или енергия ще донесе на Земята за хората, Той идва не за спасение на човечеството от последиците на собствените му грехове, а за да ни покаже още веднъж как да се спасим при появилите се нови условия и възможности.

 

 

СЪДБАТА НА НАЦИИТЕ

 

В резултат от нарастването на населението, сложността на световните проблеми се увеличава, а нациите стават все по-свързани и взаимозависими. За човечеството и неговото бъдеще е важно да се познават духовните закони и силите, които формират структурата на цивилизацията. Необходимо е то да действа в съгласие с тях, за да може всяка негова съставна част (индивидуална или национална) правилно да се съотнася спрямо развиващото се цяло.

Върху нацията (както и върху човека) въздействат енергии, излъчени от слънчевия или други космични източници. Тези енергии влияят като цяло чрез „механизма за отклик“, аналогичен с Монадно-душевно-личностния състав на човека. Различните нации са възприемчиви към различни енергии; за всяка нация, преминаваща през еволюция на националното съзнание, е предназначена конкретна съдба, пряко определена от качествата и принципите на специфичната лъчева енергия, която търси изява чрез националната душа.

Лъчевите енергии, които формират някои нации, световни общности и главни градове, са анализирани от гледна точка на техния смисъл, цел и идеи, съответни на преобладаващите в края и началото на епохата енергийни влияния.

Човешкият свят е показан в състояние на изграждане. Той се ръководи и получава своята добър шанс от духовната Йерархия (или вътрешното правителство на планетата), която се намира в устойчиво състояние на Битието. В зависимост от степента, в която различните народи приемат и реализират своите духовни възможности, техните съдби се преплитат в синтез, при което всеки внася в цялото своя проявен индивидуален потенциал. Познаването на душевната съдба на всяка нация в светлината на изложеното учение днес има голямо практическо значение за регулирането на международните отношения. Лъчевите качества, присъщи на народите по света, могат да бъдат привлечени за стимулиране на разбирателството и единството между тях.

В книгата е показана красотата на енергийния синтез, когато всички съставни части работят заедно, според своите лъчеви комбинации, в името на „славата на Единния“.

„Бъдещето ще покаже правилните отношения, правилното приобщаване, съвместното ползване …и добрата воля; пред нас се открива картината на бъдещото човечество, когато пълното взаимно разбиране ще обединява нациите, а многообразието на езиците (символизиращо различието в традициите, културите, цивилизациите и гледните точки) няма да поставя пречки пред правилните човешки отношения. Христос стои в центъра и на двете визии“.

 

ЗАСЛЕПЕНИЕТО: СВЕТОВЕН ПРОБЛЕМ

 

Учението за световното заслепение (причините и начините за неговото преодоляване) е една от особените теми, които за първи път се излагат пред група хора в инструкции, публикувани в двата тома на „Ученичеството в Новата епоха“.

Идеята за това, че малка група предани стремящи се може да работи сплотено за разсейване на тежките обвиващи заблуди, които гнетят човечеството и отклоняват светлината на истината, отначало е изглеждала доста странна. Под духовен прогрес, индивидът дълго време е разбирал единствено личното си израстване, затова разглеждането на духовния опит в пряка връзка със световните условия за мнозина е истински революционен акт. Световното заслепение – като сбор от човешкото невежество, страх и алчност, – може да отстъпи само пред светлото влияние на тези, които напълно или частично са надраснали тези емоционални реакции.

Заслепението е резултат от негативна емоционална нагласа, а илюзията е плод на негативна или неправилна нагласа на ума, който не се докосва до реалността, стояща отвъд външното проявление на битието. Така човек става жертва на силни мисъл-форми, които сам поражда и подхранва с личностните си сили и користолюбие.

Анализират се изопаченията, които съществуват във всички равнища на личностния живот: майя на етерно равнище, заслепения на емоционален план и илюзия на ментален план; тяхната кулминацията се наблюдава при обединяването им в личността, при т. нар. „обитател на прага“.

Правилните методи на работа за преодоляване на световното заслепение и илюзия съответстват на съвременните психологични техники, разработени и практикувани в помощ на хората. Погрешите състояния могат да бъдат коригирани чрез привличане на по-висш тип енергии, което на практика означава, че майя трябва се разпръсне с вдъхновение и идеализъм, характерни за емоционалния план; заслепението – с просветление, свойствено за менталния план; илюзията чрез светлината на интуицията, или будхичната енергия; а пред обитателя на прага трябва да се изправи Ангелът на Присъствието, т. е. душата.

В зависимост от степента, в която личността на индивида се трансформира и неговата чистота нараства, той може да пристъпи към съзнателно служене, за предпочитане в група, като се старае да възвиси и освети световните дела. В книгата са приведени някои медитативни формули, които могат безопасно да се използват от група съвместно работещи хора, но които при индивидуална работа изискват голямо внимание, за да се изключи активизирането на евентуално останалите лични заслепения и илюзии. Ние постоянно работим с енергията като с безлична сила, която е способна да оказва и опасно въздействие върху личността, ако нейният мотив не е напълно безкористен, ако тя не е достатъчно пречистена или дисциплинирана, и ако динамичната трудоспособност не е предизвикана от любов към човечеството и не подпомага разбирането и отъждествяването.

„Необходимостта от мъже и жени, които са свободни от илюзии и заслепения и искат да служат, никога не е стояла толкова остро, както сега, и аз пиша тези редове именно за тези потенциални служители, от които днес светът отчаяно се нуждае“.

 

ТЕЛЕПАТИЯ И ЕТЕРЕН ПРОВОДНИК

 

Окултизмът се интересува от научните факти, които стоят зад духовните идеалистични представи, присъщи за мнозина поради естествената човешка склонност към идеализиране. Една от най-висшите идеалистични концепции е тази за братството между хората. Окултизмът показва, че от научна гледна точка този идеал се базира върху съществуването на единна етерна материя като основа на всички форми от слънчевата система, която се енергизира от единна жизнена сила. На практика човешкият род е дефиниран от единен живот и форма, но фактът за това единство все още не е стигнал до човешкото съзнание. По своята същност, еволюцията е начин за постепенно осъзнаване на Божието бащинство и на братството между хората.

Важна роля в цялостния процес на еволюцията играят способностите на човека, т. е. петте обективни сетива с техните пет висши духовни съответствия. Менталният принцип, или способност, има огромно значение за човечеството в този етап от неговото еволюционно развитие. Троичният ум обединява висшия, или абстрактния ум, душата (сина на ума) и нисшия, конкретен ум. В процеса на постигане на такова ментално сливане и контрол, ученикът се обучава да използва ума си по нов начин, главно за опериране с енергията, която след като оживотвори и насити неговото етерно тяло, се излъчва и въздейства върху ближните му.

Благодарение именно на съзнателното и контролирано използване на менталната енергия, може научно да се установи телепатично общуване с други умове чрез общата за всички хора етерна тъкан. По същият начин умът на ученика или групата ученици, развиващи групово съзнание, може да възприеме ясната мисъл и цел на членовете на духовната Йерархия, чиято дейност се състои в провеждането на Плана за човечеството. Според науката за предаване на впечатленията, духовната Йерархия работи единствено чрез умовете на учениците и само за осъществяване целите на Плана. Впечатленията се предават като поток от присъщи на Плана идеи, които ученикът или групата могат впоследствие да интерпретират и да претворяват в действие по собствена инициатива.

Телепатията, която днес започва да се развива у духовно пробудените стремящи се по света, няма отношение към центъра на слънчевия сплит, т. е. към животинската природа, а е следствие от менталното поляризиране и от допира с душата и Триадата. Така се създава открит канал за общуване в две посоки: а) вертикална, към духовната Йерархия на планетата, която се стреми да предаде Плана на всички възприемащи умове; б) хоризонтална, към умовете на хората, обединени като единно цяло в менталната субстанция на човешкото съзнание.

Във втората част на книгата се разглежда етерната тъкан на планетата и слънчевата система, съставна част от която са всеки човек и форма. Анализиран е триъгълникът, който има непосредствено отношение към човечеството, доколкото той определя течението на енергията и осигурява нейното непрекъснато циркулиране по цялата Слънчева система.

Ние сме част от живота на Планетарния Логос, „защото чрез Него живеем, движим се и съществуваме“. Така участваме в опита етерното тяло да бъде подчинено на душата, чиито символ е триъгълника. Според степента на нашия успех, планетарната етерна тъкан изменя своята форма и все по-съзнателно се интегрира в тази енергийна система, малка част от която е и нашата планета.

Така се осъществява процесът на единение, при който частта дава своя принос към цялото, а то я насища чрез всяка клетка и атом на всички видове субстанции, от които е образувано.

 

 

ТРАКТАТ ЗА СЕДЕМТЕ ЛЪЧА – ТРЕТИ ТОМ

ЕЗОТЕРИЧНА АСТРОЛОГИЯ

 

Езотеричната астрология е фундаменталната окултна наука на бъдещето. Тя ще започне да набира сили, когато интересът към езотеричните, или душевните фактори, започне да преобладава над екзотеричната нагласа, характерна за повечето съвременни астролози – както професионалисти, така и любители.

Това е наука, която борави с онези определящи и насочващи енергии и сили, които въздействат върху цялото космично пространство и върху всичко, което се намира в него. Древната Мъдрост учи, че: „Космосът е същност“. Езотеричната астрология се занимава именно с изследване живота на тази същност, със силите и енергиите, с импулсите и ритмите, с циклите, периодите и времевите интервали.

Опитният последовател умее да прилага езотеричната астрология в най-различни области на живота: в медицината, психологията, науката и образованието; при изследване на човешките проблеми и съдбите на нациите; за правилна интерпретация на световните събития и т. н. На дадения етап обаче е необходимо прилагането на езотеричната астрология към човешкото битие да се разглежда като експериментално и всеки да разработва своите идеи и методи върху основата на собствения си опит. Както при всички други аспекти на окултизма, така и при езотеричната астрология, качеството на дейността и способността за нейното реализиране зависят главно от това дали съзнанието се контролира от личността или от живота на душата, и доколко то преодолява обособеността и центрирането в себе си, като преминава към осъзнаване на единството, вливайки се в центъра на груповото съзнание.

В тази книга астрологията се описва като „наука за отношенията“, съществуващи между всички живи организми във вселената. Върху тези центрове на съзнание въздействат не само качествата на лъчевите енергии, но и качествата и енергиите на управляващите планети и зодиакални знаци. От екзотерична (външна) гледна точка, астрологията е необозрим, всеобхватен и сложен предмет, но само от езотеричната, или вътрешна страна (която е също толкова необозрима, всеобхватна и сложна) може да се види съединителната нишка и схемата, която характеризира цялата система. Така се проявява фундаменталната простота на великата структура, която спомага за интерпретиране на цялото.

Изложението на теорията предполага следния ред на темите:

1. Зодиак и лъчи;
2. Природа на езотеричната астрология;
3. Наука за триъгълниците;
4. Свещени и несвещени планети;
5. Трите главни съзвездия;
6. Трите кръста;
7. Лъчи, съзвездия и планети.

Накрая е дадено приложение, в което се обобщават и класифицират много фактори с основополагащо значение за изучаването на езотеричната астрология.

Книгата е адресирана към онези, които истински се интересуват от окултизма. За някои тя може да изглежда прекалено специализирана, предназначена за избрани, но всеки езотерист в крайна сметка открива, че работата му изисква разбиране на базовите астрологични фактори, които определят всички отношения и форми на живот в етерите на пространството. Така той има възможност да се учи и познавайки нещата – да участва в еволюцията на цялото, правилно да изгражда частите вътре в него, докато накрая „множеството се абсорбира в Единния“.

 

НЕЗАВЪРШЕНА АВТОБИОГРАФИЯ

 

Алис Анн Бейли трудно се съгласява да напише собствената си биография. Това, което я подтиква да пише за живота си, се оказва едно писмо от неин приятел, който доказва, че (по нейните думи): „аз бих извършила акт на служене, ако можех да покажа на хората как съм станала това, което съм, вместо онова, която бях. За тях би било полезно да научат, как един истински ортодоксален християнски деец може да стане известен окултист“.

Алис А. Бейли произхожда от консервативен британски род. Животът я е тласкал в много посоки, но всички те са водели към онзи момент, когато благодарение на своя суров и многообразен личен опит, тя придобива синтезен мироглед, познание и абсолютна убеденост в това, че единният божествен живот насища и оживотворява цялото човечество; че Планът предвижда за човека сътрудничество и служене чрез обучени, предани и осведомени за световните дела човешки същества, както и съвместната им работа с духовната Йерархия, или вътрешното правителство на планетата. Делото на нейния живот става част от този синтез и от това осъзнаване. Без да губи нито едно от своите чисто човешки качества и интереси, нейната душа изпълнява задълженията си пред Учителя, а личността гарантира всестранно сътрудничество в сферата на поетия обет за служене.

В нейната дейност се очертават две тенденции: първата, като ученик на Учителя Кут Хуми, включваща основаване на Школата на Арканите; и втората – работата с Тибетеца, т. е. с Учителя Джуал Кхул, за която тя отначало дава съгласие доста трудно, и която е свързана с написването на поредицата книги, представляващи нова фаза от непрекъснатото предаване на Древната Мъдрост.

Работата с Тибетския Учител започва през 1919 г. В увода към „Трактат за космичния огън“ Фостър Бейли отбелязва: „Историята на многогодишната телепатична работа на Тибетеца с Алис Бейли е описана в нейната „Незавършена автобиография“, публикувана през 1951 г. Там са описани обстоятелствата на техния първи контакт, осъществен на физическо равнище в Калифорния през ноември 1919 г. Запланувана е тридесетгодишна работа. През декември 1949 г. – само месец след нейното завършване – г-жа Бейли се освобождава от ограниченията на физическия си проводник“.

С това се обяснява и фактът, че автобиографията остава незавършена.

След като работата на А. Бейли с Тибетеца влиза в ритъм и собствената писателска, лекционна и организаторска дейност (свързана с Школата на Арканите и нейното основаване) започва да дава полезни резултати, Тибетеца се възползва от тясната Си връзка с Алис Бейли, за да стимулира някои видове активност, необходими за работата на Йерархията в интерес на човечеството. Макар че Школата на Арканите никога не е била контролирана и ръководена от Тибетеца, тя е използвана като база за организирането на такива видове служене, като Триъгълниците, Световната Добра Воля и разпространяването на Великия Призив. Тибетският Учител предлага и някои видове медитативна работа, като вид планетарно служене. Това са специални медитации, които подготвят новата поява на Христос и привличат пари за йерархичните цели. През 1947 г. в Школата започва сериозно изучаване на основните проблеми на човечеството по материали от книга със същото заглавие.

Следователно, Школата на Арканите, като все по-действен и полезен канал между Йерархията и човечеството, е използвана от Учителя Джуал Кхул (със съгласието и сътрудничеството на А. А. Б.) за трайно внедряване на някои необходими езотерични принципи и реалности в човешкото съзнание и за демонстрация на факта, че езотеризмът е житейски път, а не бягство в мъгляви мистични абстракции. Жизненото дело на А. А. Бейли, макар и включващо два различни вида служене, е пример за синтезен мироглед и подход, характерни за всеки световен ученик.

По думите на Фостър Бейли в предговора към „Автобиографията…“: „Преобладаващата част от работата на нейния живот винаги e била субективна. Ние наблюдавахме външните следствия, събития и обстоятелства, помагахме , обичахме я, понякога я критикувахме, оплаквахме се, но винаги вървяхме рамо да рамо с нея, изкачвайки се стъпка по стъпка нагоре и това ставаше по-лесно, благодарение на Алис… Избраният от нея път е този на Световните Спасители. Тя се върна при своя Учител К. Х. за съвместна, още по-самоотвержена работа, посветена на Христос“.

 

ТРАКТАТ ЗА СЕДЕМТЕ ЛЪЧА – ЧЕТВЪРТИ ТОМ

ЕЗОТЕРИЧНО ЛЕЧЕНИЕ

 

Хората по света (с различни вероизповедания и умствени способности), които се увличат от идеите на лечителството, са повече отколкото тези, които удовлетворяват някоя друга човешка потребност. Лечителството обаче е точна и взискателна наука. В съвременното общество нито един лекар или хирург няма право да практикува това древно изкуство, ако не притежава съответната квалификация, стриктно изисквана от страна на държавата, за да бъдат предпазени хората. Няма съмнение, че молитвата и призивът могат да окажат помощ при някои обстоятелства, особено ако този, който служи, е с чист и безвреден мотив, и ако притежава достатъчно разбиране, за да подпомага целите на душата, като позволява на нейната лечебна енергия да протича по-свободно и ефективно през личността; аналогично, той трябва да осигури и процеса на оттегляне, ако това е най-близката цел на душата.

Езотеричното лечение е нещо много повече; това е наука с много тематични области, включващи състава на човека и природата на различните му тела (както плътни, така и фини). Към това практическо знание окултната наука добавя изключително важната информация за енергийните фактори, за кармичните и лъчеви влияния, за психологията и астрологията на душата, за законите и правилата, които осигуряват безопасно и успешно практикуване на езотеричното лечение.

Предвид необходимостта от осмисляне и прилагане на всички тези сведения, не трябва да се учудваме, че дадената наука все още е в зародиш. Тя се намира на етапа на експеримента, заедно с останалите аспекти на езотеризма. Тяхното основно развитие ще се осъществи едва след като душата придобие по-голяма власт над цялостната личностна дейност.

В книгата са описани седемте лъчеви метода на лечение; изброени и анализирани са неговите закони и правила; подробно са изложени изискванията към лечителството; показани са основните причини за болестите. Научаваме например, че много болести могат да бъдат кармични по своя произход, че други съществуват в почвата и в самата субстанция на планетата, и че голяма част от заболяванията се дължат на психологични причини, които възникват в емоционалното и менталното тяло. Това поражда необходимост от всестранно и изчерпателно познаване както на пациента, така и на правилните и безопасни методи на лечение.

Дадена е вярна представа за смъртта. Това е процес на отделяне или оттегляне на душата от тялото, при който тя продължава да живее на своя собствен план, без ограниченията на тялото, докато не се появи необходимост от нов цикъл на въплъщение и нов опит във форма.

При опитите си да приложат на практика учението, дадено в „Езотерично лечение“, онези, които са предопределени от съдбата за тази сфера на човешкото служене, ще започнат да натрупват духовна способност за цялостното лечение на човека. Това до голяма степен ще е валидно за онези групи, които привличат магнетичното и лъчевото могъщество на груповите енергии и на призива. По този начин, правилното практикуване на езотеричното лечение ще зависи от груповото съзнание в Новата епоха и от установяването на правилни енергийни отношения като основа за всички аспекти от съвременното езотерично обучение. Не само потенциалните лечители, а и всички окултисти могат да извлекат голяма полза от изучаването на трактата „Езотерично лечение“.

 

ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА

 

Образованието има основополагащо значение сред няколкото специални теми, включени в книгите на Алис А. Бейли и Тибетеца. Днес ние преставаме да мислим за „образованието“ единствено като за обучение на младежта или като за академична дейност. Образованието е (или поне трябва да бъде) непрекъснат процес от раждането до смъртта, свързан не толкова с натрупване на знания, колкото с разширяване на съзнанието. Знанието само по себе си е мъртво, ако не се съобразява с обкръжението, със социалната отговорност, с историческите тенденции, с човешкото и световното положение, както и с еволюцията на съзнанието, която довежда безкрайността на непознаваемата вселена до сферата на постижимото за крайния човешки ум. Иначе казано, образованието е непрекъснат процес на обучение за начините, по които човешките и божествени елементи се съгласуват в състава на човека, което установява правилни отношения между Бога и човека, между духа и материята, между цялото и частта.

Ако това е образованието в широкия смисъл на думата, то при обучението на децата неговото прилагане може да се обсъжда много по-изчерпателно и задълбочено. Дадената книга прави именно това. Посочвайки необходимостта от цялостност при развитието на човека (дух, душа и тяло в интегрирана единица) и признавайки планетарното цяло за сфера на личен опит и отговорност на всеки индивид, книгата представя чрез специфични термини истинските потребности на детето в областта на образованието. Изброяват се пропуските и недостатъците, характерни за днешните образователни системи в различните краища по света, и се съобщават методите на бъдещето.

Ударението се поставя върху необходимостта от възпитание в дух на световно гражданство. Тази необходимост става очевидна още преди публикуването на книгата. Доколкото обаче децата се отнасят естествено и без предубеждения към представителите на всички нации, раси, цвят на кожата, вяра и социално положение, става ясно защо разбирането за световна общност трябва да се възпита първо у възрастните, които са отговорни за образованието и възпитанието на младежта.

По тази причина в книгата е включена една последна кратка глава за „науката на Антакарана“, т. е. за творческия опит да се изгради в съзнанието мост между нисшия аналитичен, натрупващ знания ум, душата и висшия ум, като аспекти на божествения „АЗ“ у духовния човек. Това е научен процес, който може да се изучава и практикува като медитативна техника, като опит духовните принципи да се прилагат при всякакви обстоятелства в ежедневието.

Изграждането на Антакарана, като мост между субективните и обективните светове, създава канал за предаване на духовните енергии на светлината, любовта и могъществото. Тези енергии променят обикновения живот, насищат личността, даряват ума с творческо мислене и с отговорност за възникващите нужди на Плана в зората на Новата епоха.

Просветленият по този начин зрял човек може да стимулира душата на детето, да обогати и оживи неговия ум, да осигури правилни условия за всестранното развитие на духовния му потенциал.

 

УЧЕНИЧЕСТВОТО В НОВАТА ЕПОХА – Т. 2

 

В първи том са събрани работните инструкции, които поначало са правени с цел да екстернализират (чрез групи от по девет интегрирани ученици) работата на деветте субективно облечени в плът и кръв групи, известни като „Групи по Девет“. Учението, което се съдържа във втори том, е дадено в периода 1940 – 1949 г, след като групата е била намалена и реорганизирана в единна „нова първична група“.

Две от нейните главни задачи е да „затвърди“ някои принципи и изходни идеи за новата цивилизация от епохата на Водолея, както и да създаде интегрирана група от опитни йерархични деятели, способни да участват в предприеманите от Йерархията опити за оплодяване и подготвяне на човешкото съзнание за предстоящата огромна стимулация. Затова книгата съдържа личните инструкции, дадени за много малък срок и предназначени само за 22 души.

В учението се набляга върху нуждите и проблемите на груповата работа, груповото сливане и груповото съзнание. Визират се взаимоотношенията в групата, както и отношението към Учителя, на Когото тя се стреми да служи. „Нека вашият хоризонт бъде широк, а смирението ви – дълбоко“, гласи един от съветите към групата, за да може „чувството за вярна пропорция“ (както езотерично се определя смирението) да регулира всички отношения в съответствие с еволюционните нужди на Йерархичния План.

Подчертават се двата най-важни аспекта от живота на ученика от гледна точка на практическите техники за обучение: медитацията и посвещението. Медитацията е показана не само като начин за приближаване на индивида към душата, и на групата към Учителя, но и като творчески метод на Повелителя на Света, чрез който се дефинира цялото съществувание. Всички големи и малки центрове на съзнание на нашата планета могат да практикуват аналогични медитативни техники за създаване на нужните нови форми в съответствие с променящото се течение на енергията и с божествената цел. Така медитацията става акт на съзнателно сътрудничество с „чисто изкупителните цели“ на нашия планетарен Живот.

Посвещенията се представят като практически „факти от живота“, които трябва да бъдат разбрани и усвоени. Представата за посвещението като награда за благ и дисциплиниран начин на живот е потискащо заслепение, което се разсейва от светлината на реалността. Посвещението няма нищо общо и с вътрешните организационни „посвещения“, практикувани в много окултни ордени и групи. Те нямат друг смисъл, освен този, който им придават самите организации.

Посвещението на ученика е резултат от съзнателното му навлизане във „по-голямото и по-голямо цяло“, от последователното и истинско проникване в потока на съзнание на нашия планетарен Живот. Тези разширения на съзнанието се съпътстват от редица откровения. В този том са разгледани петте точки на откровенията и са дадени необходимите насоки и символични формули, които спомагат за правилното им тълкуване.

Ученик е „този, който знае“; той от собствен опит е научил, че прилаганият при служене духовен закон, или принцип, определя състоянието на равновесие, при което се възстановява съизмеримостта между Пътя на Бога и пътищата на хората. През точката на сливане може да струи светлина в помощ на тънещите в мрака. Много хора виждат това откровение.

 

ЕКСТЕРНАЛИЗАЦИЯ НА ЙЕРАРХИЯТА

 

Проблемът за свободната волявинаги е предизвиквал у хората ментални конвулсии. Фаталистът автоматично се примирява с всичко, което го сполети, не вижда в следствията повод за действие или бездействие и винаги се покорява на безжалостната съдба.

Християнинът е склонен да приема своята участ като проява на Божията воля, срещу която той не протестира и която няма сила да промени. На противоположния полюс стоят онези, които разпалено отстояват своята независимост и без колебание отстояват правото си на свободни и своеволни действия.

Едно от многото достойнства на книгата е в това, че тя показва в каква голяма степен Йерархията и другите центрове на планетарен живот зависят от непредсказуемата, често безотговорна свободна воля на човека. В годините преди Втората световна война на човечеството са предлагани всевъзможни благоприятни възможности и духовни стимули, целящи да се избегне проявата на конфликта във физически план. Ученици и стремящите се към ученичество специално са молени да помогнат на Йерархията, като направят максимални усилия и повлияят благотворно върху мислите и решенията на човечеството. Всеки обаче е свободен сам да определя и да поставя рамките на дейността си. Според закона, дори в момент на опасност, Йерархията няма право да възпрепятства свободното волеизлияние на хората, да им заповядва или да им натрапва действия, водена от своето по-всеобхватно знание и по-дълбока проницателност.

В книгата са представени многобройни духовни фактори, действащи в периода 1919 – 1949 г. Посочени са енергиите, стаени зад световната сцена; описани са някои велики Същества, магнетично привлечени към служене на нашата планета в този критичен момент от еволюцията на планетарния живот.

Тези фактори носят разбиране за взаимосвързаните, подчинени на закона енергии на вселената. Те дават представа на езотериста за енергийния поток, откликващ на планетарната цел и план, към който можем да се включим, и опознавайки го, съзнателно да му сътрудничим, особено когато егоистичната ни, центрирана върху себе си воля, е еволюирала така, че духовната воля е получила по-адекватен израз. Някои от тези енергийни фактори конкретно се обсъждат в специалните „Съобщения“, предавани от много години по време на празниците на Великден, Уесак и на Христос.

В тези съобщения се разглеждат много аспекти от йерархичната работа, мислене и планиране. Показват се някои въздействия върху Йерархията от страна на планетарните еволюции и посвещения, както и тяхното влияние върху човечеството. Кулминационният момент настъпва по време на трите празника през 1945 г., когато (наред с другите задачи) е взето и важното решение за екстернализиране на Йерархията и за новата поява на Христос.

В заключителната част се обсъждат „Етапите на Екстернализацията на Йерархията“. Днес за човешкия ум е трудно да си представи проблемите на тези, които са свободни от ограниченията на формата, и му е още по-трудно да разбере действията на онези, които са толкова свободни, че по собствена воля се съгласяват на такива ограничения.

Така на нас ни помагат да осмислим в каква голяма степен взаимозависимостта на планетарния живот реално е скрепена от любовта, жертвата и служенето на частта в услуга цялото.

 

ТРАКТАТ ЗА СЕДЕМТЕ ЛЪЧА – ПЕТИ ТОМ

ЛЪЧИ И ПОСВЕЩЕНИЯ

 

В последния том на „Трактат за седемте лъча“ е представена фундаменталната духовна структура, върху която ще се гради по-нататъшното изложение на учението за Древната Мъдрост. Книгата има два раздела. В първия се изброяват и обясняват Четиринадесетте Правила за Групово Посвещение; тези правила за ученици и посветени са аналогични (на висшата дъга от спиралата) с правилата за кандидатите, които са описани в книгата „Посвещение: Човешко и Слънчево“. Във втория раздел се анализират Лъчите и Посвещенията, т. е. деветте големи разширения на съзнанието, в хода на които посветеният последователно се освобождава от различните форми на нашия планетарен живот, като накрая тръгва по избрания от самия него Път за развитие и служене във вселената.

Един от основните принципи, споделен на страниците на книгата, е този за нарастване на груповата идея, разбирана като групово служене, групова отговорност и групово посвещение. Възможността за груповото посвещение изглежда е един от новите фактори в ерата на Водолея; оттук и огромното значение, което имат за ученика тези Четиринадесет Правила за Групово Посвещение. Те показват в символична форма великите истини, към които разширяващото се съзнание се приближава, ако съблюдава условията на окултно послушание и спазва всички изисквания за Пътя на Посвещението, когато групата се придвижва към центъра на ашрама и влиза в сърцето и волята на наблюдаващия Учител.

Доколкото „пътят към светая светих е път на външно служене“ и тъй като посвещението е следствие от увеличаващата се способност за интуитивно вникване в Плана и осмисляне на ашрамната цел със съответното за нея поведение, „правилата по същество са велики Формули на Приближение… приближения към определен отрязък на Пътя, а не към самия Посветител. Размислете над тази разлика. Посветеният все повече осъзнава динамиката на Науката за Служене на Плана. Това разбиране може да дойде едва след като неговата претопена личност и душевният израз на волята се разтворят в ослепителната светлина на Божествената Цел“.

Изложеното учение, макар и недостъпно засега за средния учащ се, е безценно за разширяването на ума и за проумяването на по-всеобхватните структури и процеси, чрез които може да се прояви перспективната функция на индивида. При боравенето с толкова сложни въпроси, авторът отново демонстрира изключителната си способност да съотнася най-дълбоките аспекти от Учението с живота и съзнанието на съвременния последовател. Доколкото в битието не съществува никаква обособеност и афоризмът „Каквото е горе, такова е и долу“ се отнася до целия космос, до слънчевите и планетарните животи, дотолкова от изключителна важност е непрекъснатостта да стане ясно осъзнат факт.

„Откровението се отнася до Единството и до нищо повече. Практическата страна на тази истина се разкрива едва когато ученикът се опита да направи две неща: първо, да я разбере сам, и второ – да разпространява в умовете и живота на хората представата за това планетарно единство и необособеност“.

 

 

ДУХЪТ НА МАСОНСТВОТО

 (ФОСТЪР БЕЙЛИ)

 

Книгата съдържа пет инструкции, които Тибетският Учител е възнамерявал да даде на масоните чрез Алис А. Бейли, но поради недостиг на време и появата на друга спешна работа, те са останали недовършени. Фостър Бейли е помолен да редактира и публикува тези пет инструкции, което той прави, като добавя във втората част на книгата една статия на А. А. Б., публикувана за първи път в списание „Мастер-Масон“, както и една своя лекция, изнесена пред Ложата в Ню-Джърси. Тази просветляваща и стимулираща книга завършва с приложението „Синури“, направено по записки от „Енциклопедия на франкмасонството“ на Маккей.

В написаните от А. А. Бейли и Тибетеца книги често се споменава за Масонството: разглежда се неговият произход, многовековната му история и онази важна роля, която обновеното и одухотворено масонство може да има в бъдещето, носейки светлината и енергията на учението за Мистериите в ерата на Водолея.

„На масоните им предстои още много вътрешна работа над себе си. Времето за истинското широко признание на Масонството е все още далече, защото тази организация трябва в масонски и духовен смисъл да „прояви себе си“. Когато направи това и когато духовната цел, заложена в основите на масонската работа, бъде схваната по-добре, Законът на Строителите ще може да заяви за себе си. Тогава груповата работа в името на расата ще бъде изпълнена, съзнателната помощ на Ложата, която действа от Висините, ще стане видима, а масонството ще бъде възстановено като пазител на Мистериите на духовния живот на земята и ще покаже жизнената сила, скрита в сърцето на всяка истинска религия“.

 

 

ДА СМЕНИМ ЕЗОТЕРИЧНИТЕ ЦЕННОСТИ

(ФОСТЪР БЕЙЛИ)

 

Книгата съдържа четири лекции, прочетени от автора в Лондон през 1954 г. В нея подробно се обсъждат духовните фактори, които днес имат голямо значение за езотеристите. Езотеризмът е показан като практическа наука за служене, при което субективните и духовни аспекти на живота могат ефективно да се съотнасят с човешките потребности и световните дела. Характерната стара тенденция за оттегляне на духовно пробуждащите се хора от обикновения светски живот и на зависимост от т. нар. духовен „авторитет“ е към своя край. Езотеристът е човекът с добра воля и член на новата група световни служители, който отговаря за благосъстоянието на човешката раса в хармония с божествения План. Той се учи и расте благодарение на собствения си опит, като прилага духовните принципи в ежедневната си работа.