Ако се осмелим да влезем в обувките на Путин, световните дела изглеждат така:

Русия има сериозни проблеми с „близката чужбина“ (с Украйна), с „далечната чужбина“ (ЕС и САЩ), с икономическия модел и зависимостта от Запада, с вътрешната либерална опозиция, със стратегическата безопасност (НАТО), със следващите президентски избори, с интеграцията в очертаващото се евразийско икономическо пространство и с отношенията с Китай. Логично е предположим, че многото и различни проблеми изискват съответно много и разнопосочни усилия, но в случая Путин изглежда е открил как чрез едно мероприятие, което той не определя като „ултиматум“ към колективния Запад, но което всъщност е именно такова – „извиване на ръце“, той се надява да реши всичките си проблеми. Да проследим точка по точка как би могло да стане това.

САЩ и НАТО вече заявиха, че руските предложения в комплект са неприемливи и че са възможни договорености само по отделни въпроси. Русия троснато отвърна, че това не е меню и от него не се избира. Всичко или нищо.

Западът не може да приеме „всичко“ защото това би означавало връщане към ситуацията от 1997 г., т. е. 25 години усилия да бъдат занулени наведнъж, защото Путин казал, че така иска. Това би означавало пълна дискредитация на мощта и престижа на САЩ и ЕС.

Ако все пак по някакво чудо диктатът на Русия бъде приет, това би довело до саморазпад на блока НАТО в следващите няколко години, защото коя страна би искала да е член на отбранителен съюз, който без война отстъпва с 25 години назад от достигнатите позиции?

Очевидно е, че руският ултиматум е замислен така, че да не оставя полезен ход на Запада, да не му дава възможност да размие отговора във времето. Това е игра с нулева сума – всичко, което едната страна печели, другата задължително го губи.

И тогава, какво следва? Отговорът на Путин е ясен – Русия ще приложи военни и военно-технически средства за постигане на максималистичните си цели. Например, ще помогне на т. нар. сепаратисти чрез дистанционни „хирургични“ удари да стигнат до Киев и да заменят властта с такава, която, ако не русофилска, поне ще е неутрална и готова за взаимоизгодно сътрудничество. Така Русия ще реши проблема с „близката чужбина“. Първи заек.

Втората крачка ще е свързана със заявената решимост на Путин да премахне американските ядрени бази от цяла Европа, вкл. и от територията на Германия. Това предполага използването на „щадящи“ за личния състав оръжия (РЕБ), които унищожават само електрониката и/или техническото оборудване. Така Русия решава въпроса с „далечната чужбина“, т. е. с ЕС и НАТО. Не е възможно тя да не направи това, защото го е заявила изрично като цел и в случай на неуспех ще загуби най-вече рейтингът на Путин. А той обича да печели. Втори заек.

В отговор на руските действия в Украйна и в Европа, САЩ ще бъдат принудени все пак да въведат срещу Русия многократно обещаваните от Байдън „санкции от ада“. Но Путин не се страхува от тях – той всъщност ги желае. Защото всички вече са наясно, че някога могъщият кораб на американската икономика е тръгнал към дъното и ще увлече със себе си по-малките лодки, които са завързани за него със здрави финансови и технологични въжета. А именно такава малка лодка в момента е руската икономика. Ако не иска да потъне заедно с големия траулер, тя трябва бързо да среже всички въжета от и към него. Тук няма възможност за избор, въпросът е на оцеляване. Трети заек.

Путин обаче иска някой друг да е виновен за тежките икономически последствия от този разрив и излизането на Русия от доларовата система. Ако той сам го инициира, руснаците ще го обвинят за всички последващи несгоди и няма да го преизберат. Но ако нещата се развият така, че Путин да защити успешно руските имперски интереси след толкова години унижения и ако постигне ситуация, която напомня присъединяването на Крим през 2014 г., тогава всички ще го носят на ръце като най-великия политически деец в Руската история, постигнал без война, а само с цената на някакви си санкции, неща, за които други преди него не са могли дори да мечтаят. Значи, вместо да срине рейтинга си, той ще го вдигне отново до 70-75 %, както беше преди няколко години. И президенството за нов срок му е сигурно. Четвърти заек.

Откъсването от либералния икономически модел ще развърже ръцете на властта и ще й позволи бързо да промени правилата на играта в руската икономика. Трудно е да се каже какви точно ще са те, но със сигурност няма да са преобладаващо пазарни и либерални. Значи, ще се улесни преходът към друг, по-ефективен икономически модел. Пети заек.

По-слабото влияние на съвкупния Запад върху Кремъл ще затрудни много работата на опозиционните партии и на либералните икономисти. „Пазарно“ и „либерално“ бързо ще станат мръсни думи в руския политически живот. Смяната на прозападните управленци (като Набиулина, напр.) ще стане въпрос на време. Шести заек.

И накрая, откъсването на Русия от доларовата система и от европейските регламенти ще позволи на Москва да направи рязък завой към интеграция в очертаващото се евразийско икономическо пространство, което ще обединява в общ пазар за стоки и услуги около 4 млрд. души. Китай несъмнено ще съдейства всячески от благодарност към Русия за това, че е разклатила престижа на САЩ и ЕС, както и поради съвсем прагматичната необходимост от евтини дългосрочни доставки на суровини, горива и военни технологии. А Китай умее да бъде благодарен. Седми заек.

Вероятно ще има и други зайци, може да стане цял зайчарник, но най-често срещаното число в Библията е 7 и затова нека спрем дотук.

Дали ще се окажем прави в прогнозите си към настоящия момент вероятно никой не знае, дори и самият Путин.

Знаем само едно: „Неведоми (за нас, простосмъртните)са пътищата Господни“.