Въпрос: Вече станах на 38 години, а любовта за мен продължава да бъде „мисията невъзможна“. Вината обаче си е изцяло моя. Да се влюбя за мен означава да се подчиня, да се откажа от себе си и да се превърна в жертва. Трагедията е, че все пак искам да бъда обичан, прегръщан и желан. Има ли лек за моето раздвоение?

Отговор: За повечето от нас да се подчиним означава да се унижим, без обаче да става дума за действия, които ни превръщат в жертви. Подчинението не е отказване от себе си. Това е поведение, което е подходящо за определена ситуация. Ако имаш нужда да те прегърнат, първо ти самият трябва да осъзнаеш тази потребност, после да ѝ се оставиш, преценявайки кой може да го направи за теб, след това да го намериш и накрая да го помолиш да го направи за теб. Дотук вече имаме два вида подчинение. Първо си се подчинил на своята нужда и потребност, и второ – подчинил си се на този, от когото очакваш топла прегръдка. Много от нас очакват тези неща да им се случват от само себе си и обикновено остават самотни. Има обаче житейски ситуации, при които „агресивното“ поведение всъщност е борбеност и ако изберем пасивността, ще се превърнем в аутсайдери. В днешно време повечето от нас изпитват затруднение, когато трябва да влязат в подчинена роля, това сякаш е най-неприемливото и санкционирано поведение. Естественият подбор ни е направил такива, че винаги да се стремим да сме отгоре, а другите да са отдолу, като равенството се третира като „аз веднъж отдолу, после ти…“ До такава степен елиминираме подчинената роля, че често отказваме да се подчиним на собственото си тяло, на съзнанието ни за собствените недостатъци и страсти. Лошото е, че сме свикнали да мислим, че разумът /интелектът/ трябва да доминира над тялото. Няма нищо страшно да предадем командването на другия. Изворът на нашите проблеми е у нас самите, лекарството – също. Ако престанеш яростно да се браниш от потребностите си и смяташ, че една връзка те сваля от върха, няма спасение. Трябва да разбереш, че подчинението е нещо относително и ни помага за няколко мига да си отдъхнем от житейския маратон. Тук понятието „жертва“ е неуместно и се заменя от понятието желан и обичан.

Консултант Татяна ВОСКРЕСЕНСКА