Въпрос: Имам два проблема: първият – поставиха ми диагноза „депресия“ и ми изписаха куп лекарства. Вторият – едно момче мило ме ухажва, но аз не му позволявам да ме доближи заради първия проблем. Точно сега не мога да си позволя влюбване, пък и не вярвам в любовта. Какъв е пътят според вас?

Отговор: Девойче, депресията може да бъде по-опасна и от цианкалий. Тя е обратното на живота, т. е. обратно на активността. При депресията и равнодушието, което тя предизвиква, обикновено не реагираме на външни стимули – каквото се явява въпросното ухажване, – така че твоето поведение е част от симптоматиката на първия ти проблем. Питаш какъв е пътят. Съдбата всъщност ти предлага възможно най-добрия път – влюбването и на един по-късен етап любовта. Защо ли това е така? Ами просто е: когато сме депресивни, виждаме света черно-сив, а влюбването е небесната цветна дъга. Идеализацията, която предизвиква влюбеността, е хапче срещу депресията. Свързано е с химични субстанции като ендорфин, окситоцин, вазопресин, които действат дотогава, докато мозъчните рецептори се наситят на тяхната концентрация. Тук обаче има един опасен момент – влюбеността е малко несъвършен начин за излизане от депресивното състояние, макар че има своите предимства – кара те да се почувстваш желана, красива и положителна. Къде е опасността? Тя изниква, когато влюбеността отстъпи място на реалността и идеализацията изчезне. Тоест мозъкът е получил своята доза от онези субстанции с трудните имена и с още по-трудното разбиране на механизма, по който действат… Любовта обаче е нещо много по-различно от влюбването и влюбеността. Тя е изпитание, в нея има борба за другия, а често е и сблъсък на характери. Двойката се обособява въз основа на спечелените чувства. Има още много разлики между любовта и влюбеността, но според мен най-важното е да не се затваряш в собствената си килия, излез на светло, обичай и бъди обичана, тогава и депресията ще изчезне и светът ще стане отново красив и интересен.

Консултант Татяна ВОСКРЕСЕНСКА