Въпрос: Имам голям проблем в общуването. От една страна, не съм мизантроп и ми е лесно да обичам човечеството. Когато нещата обаче опрат до някой конкретен човек, имам огромни задръжки. Вече съм на 44 години и съм отчайващо самотен. Дали съм жертва на възпитанието или проблемът си е лично мой?

Отговор: Истина е, че тези от нас, които твърдят, че обичат човечеството, обикновено не могат да обичат отделната личност. Те смело заявяват любовта си към човечеството, нацията и космоса дори, но без да могат да обичат някого лично. След време това предизвиква огромен дефицит в чувствената сфера. Да обичаш другия означава да се бориш, да се променяш, да растеш. Истината, любовта и красотата принадлежат единствено на личността и само тя може да ги възприеме. В основата си ние сме индивидуалистични и оттук идват много от нашите противоречия. Социуми, които мислят с понятията на групата, обществото и колектива, издигайки ги до култ, всъщност довеждат нещата до абсурд. Те категорично отхвърлят потребностите на отделната личност и са оставили печални примери в човешката история. Всички големи грехове са били извършвани от големи групи. Индивидът може да убие няколко души, но не може като различните „-изми“ да убива милиони. Хубаво би било да се опитате да преоткриете за себе си или православието, или някой друг духовен път, тъй като това е естественият антипод на споменатите идеологии. Висшите състояния на съзнанието могат да се постигат единствено от индивидите, защото за тях са необходими отговорност и будна съвест. Вие очевидно вече сте престанали да мислите единствено в категориите на групата и сте се ориентирали по посока на собствената си индивидуалност. Правилно е обаче, да не залитате в другата крайност, тъй като никой не може да избегне общата участ. Фактът, че по дефиниция всяко човешко същество се ражда и умира само, не ни обрича на самота. Самотата е възможно най-лошата компания, дори и за онези, които си въобразяват, че са си самодостатъчни. Очевидно вече сте готов за този експеримент и за вътрешния опит, наречен съпреживяване и общуване с другия. Важно е да разбирате, че това означава да давате всичко от себе си, но и че имате право да очаквате само толкова, колкото могат да ви дадат. Иначе се абонирате за самотата си пожизнено.

Консултант Татяна Воскресенска