Идеалната половинка е мит от древността
Въпрос: Да се търси идеалната половинка според мен е безумие. Много от моите познати вярват, че тяхната половинка я има някъде и ги чака. Живеят с убеждението, че като намерят „своя човек“, това е гарантирано завинаги. Вие как си я представяте тази работа с идеалните половинки, има ли и процент истина в това?
Отговор: Наистина, мнозина вярват в това, но без да са безумци. То им дава надежда и стимул. Лошото е, че когато срещнат въпросната половинка, те очакват веднага да чуят: „Не мога без теб“ и си мислят, че така се случва истинската и голяма любов. Тяхното убеждение е, че като се сблъскат челно със „специалния“ човек, ще споделят с него остатъка от живота си. Това обаче не е близост, а зависимост. Дори и ако в началото сме се обичали до припадък. Това не продължава автоматично и без нужните усилия като сблъсък на атоми в пространството. То е по-скоро процес, а изпитанията, през които преминава, го правят да прилича на бягане с препятствия. Любовта не е дъб, под който да се подслониш на сянка, а фиданка, към която трябва да се отнасяш с много отговорност, грижа и нежност. Взаимоотношенията в двойката се развиват по спирала. Те ту се сближават, ту се раздалечават и съвсем не са в състояние на равномерна близост. И близостта, и дистанцията са еднакво необходими. Увличането по „търсенето на моята половинка“ може да ви напъха в модела на отношенията „силен – слаб“ без значение „кой кой е“. И двамата стават зависими един от друг. Истинската близост е, когато двама души избират да са заедно, защото им е добре един с друг, а не защото им е зле един без друг. Стабилността и сигурността са вътре у нас, не е редно да ги търсим в партньора, в професията, в парите. Тези неща са променливи. Може би наистина концепцията за „моята половинка“ е поетичен мит, дошъл до нас от Платон. Но е възможно в него да се крие голяма историческа истина за времето, когато човешките същества са били цялостни и едва впоследствие по „Божия промисъл“ са били разделени на полове, за да се научат да разбират крайностите, преди отново да се върнат към обединението и цялостността.
Консултант Татяна ВОСКРЕСЕНСКА
Коментари (0)