Въпрос: Разтревожен съм. От години наблюдавам семействата на приятелите си и това, което виждам, е лицемерие, ревност и изневяра. Този лош опит ме плаши и не мога да се реша на брак. Можете ли да посочите най-честите причини за разпадането на връзките?

Отговор: Трудно е да се изброят всички причини за разтрогването на една връзка, а още повече да се анализират. Най-често обаче проблемите тръгват от нарушения в общуването, когато се налага да се преструваме. Правилно е да можем категорично да предявим потребностите си, а това е възможно само при наличие на доверие. Ако него го няма, няма я и връзката. Ревността също е проблем. Често в началото на една връзка бъркаме ревността с любовта. Между двете обаче няма нищо общо. Да ревнуваш означава, че си несигурен в себе си и искаш да превърнеш другия в своя собственост. Изневярата, естествено, също е причина за раздяла. Обаче колкото повече потребности задоволява една връзка, толкова е по-вероятно тя да остане моногамна. Компромисът безспорно е необходим, но ако това става непрестанно, връзката ръждясва и се разпада. Ако не се развиваме, а стоим на едно място, без да се променяме и експериментираме, скуката помита всичко и „срокът на годност“ бързо изтича. Ако не разбираме, че другият е различно човешко същество и му отнемаме жизнената реализация извън двойката, постъпваме незряло и това обикновено ни коства цялата връзка. Тук приключвам, без да се спирам на родителите на партньора, безпаричието и други препъникамъни, но теб конкретно те съветвам да не пренасяш чужд опит върху себе си. Трябва да помним, че няма „лош опит“ – има ОПИТ. И е важно какво те привлича – човекът или неговият сексапил. Ожени се за онази жена, която ако беше мъж, щеше да е най-добрият ти приятел.

Консултант Татяна ВОСКРЕСЕНСКА