Въпрос: От 2 години съм загубил надежда, че ще си намеря гадже по мой вкус. Преди 3 месеца най-после срещнах жена, каквато аз харесвам. Тя откликна на моето ухажване, но вече няколко пъти ми намеква, че съм от хората, които трудно дават каквото и да било. После милостиво добави, че ако все пак не съм патологичен случай, може и да опитаме. Питам се има ли патологична стиснатост, откъде се взема и по какво се съди за нея?

Отговор: Нали разбирате, че всичко е в дозата. Да си пестелив е едно, а да си скъперник е съвсем друго, макар че и в двата случая са налице близки симптоми. Още като бебе във всеки от нас се създава рефлекторна връзка между задържането и изпразването на червата и на пикочния мехур. „Изпускането“ води до облекчение и е приятно за бебето, но може и да му донесе шамарче.

Още Фройд отбелязва, че механизмите за задържане и освобождаване предлагат първия модел за съчетаване на противоположни импулси и в резултат се формират дългосрочни модели на поведение. След време социалният аспект на тези модели се разширява и ако емоционалните условия благоприятстват някоя от тези форми, ние бързо си изграждаме навици в съответната посока, както и стратегии, свързани с нея. Това може да бъде пренесено в зряла възраст, където намира проявление в чувството за собственост, непреклонност, презапасяване, фикс-идеи, инат, невъзможност за разделяне с предмети, идеи и хора. Един такъв „чичо Скрудж“ обикновено винаги знае колко пари има, мрази да плаща сметки, с нежелание дава пари назаем, има скрити пари в брой, мрази разсроченото плащане, пази безполезни предмети, терзае се, ако дължи пари, приятелите го смятат за скъперник и в резултат става нарицателно име или анимационен герой. Толкова от мен и от теорията. Само Вие можете да прецените, доколко сте запазили навици от детството и къде да поставите вече като зрял човек баланса между различните крайности.

Консултант Татяна ВОСКРЕСЕНСКА