Между самоподценяването и нарцисизма

Въпрос: Уважаема госпожо, не подценявайте интелигентността на читателите на вашата рубрика. Повтарянето на себеутвърждаващи твърдения, механизмът на натрупването и отговорността за самооценката са три различни неща, не смятате ли?

Отговор: Уважаеми господине, смятам напълно да се съглася с вас. Но и вие се съгласете, че ограниченият обем на рубриката не позволява да се пишат дисертации, а просто да даваме съвети на читателите. Интелигентният читател трябва да чете и между редовете, но тъй като настоявате за уточнения – ето ги.

За самоутвърждаващите твърдения важи правилото да са смели – те описват вашето желание за успех, а не преценката ви за вероятността той да бъде постигнат. При самооценката нещата са коренно различни – тя трябва да е обективна и същевременно леко завишена. Обяснявам този нюанс. Целият ми жизнен опит показва, че занижената самооценка на някои хора силно ограничава шансовете им да намерят подходящ партньор и да проявят истинските си качества. По същия начин нарцисизмът и фалшиво завишената самооценка на други са причина те да отминават реалните предложения, чукайки на вратите на принцовете (принцесите) от въздушните си замъци. Формално излиза, че е най-добре човек да е максимално обективен към себе си, но е още по-добре самооценката ни да е леко завишена. Казано на шофьорски език – с недостатъчно газ не се изкачва наклон, а с излишно форсиране излитаме от пътя или прегряваме двигателя. Затова, стъпили върху обективната си самооценка, ние трябва леко да я „форсираме“ с крилата на оптимизма. Така според древната мъдрост, за да преплува реката на живота, лодкарят трябва задължително да се „прицели“ много по-нагоре от избраната точка на отсрещния бряг, знаейки, че течението така или иначе ще го смъкне надолу.

Консултант Татяна ВОСКРЕСЕНСКА