Въпрос: Напоследък станах много ранима и болезнено се нуждая да виждам одобрение в очите на хората около мен. Като напук още преди година гаджето ми ме разкара, при това с много „люти“ обвинения. Оттогава съм сама, усещам някакво неодобрение спрямо мен в работата. У дома непрекъснато се блъскам в критичните забележки на брат ми и майка ми, които ме смятат за неудачник, защото съм на 30 г., не съм омъжена и не съм шеф. Какво ми се случва, аз ли съм крива, другите ли са лоши или просто съм стара и зле реализирана…

Отговор: Момиче, нито ти си „крива“, нито другите са „лоши“, нито си стара, нито си зле реализирана. Просто в този период от живота си ти страдаш от ниска себеоценка. Да, вярно е, че хората около нас могат да си говорят и да се държат както си искат, но ние избираме начина, по който да реагираме на това. Ти още не си се научила да не позволяваш на другите да ти налагат своите чувства и оценки. В основата на много от нашите вътрешни конфликти се крие именно желанието ни да бъдем одобрени, оценени и уважавани. За доста хора неодобрението е катастрофално. И това е така, защото те приемат казаното от другите за истина, която обективно ги характеризира. Не е практично да смяташ, че принципът „всичко или нищо“ е добър в този случай. Не обобщавай – ако някой не те харесва, това не означава, че всички не те харесват. Според мен, каквото и да правиш, прави го по най-добрия възможен начин, без да те интересува чуждата оценка. Не робувай на заблудата, че околните винаги са прави, а ти не. И ако наистина си готова за нова връзка, стани по-самоуверена и активна. Има много момчета, подходящи за теб при твоята възраст и образование.

Консултант Татяна ВОСКРЕСЕНСКА