Въпрос: Извинете, но според вас „успех“ равно ли е на стрес. Търся си партньорка, която да не е работохоличка, но поради начина си на живот и социалния си кръг срещам все такива.

Отговор: Приятелю, еднозначният ми отговор е „не“. Не бива „успех“ да е равнозначно на стрес, но за съжаление повечето хора живеят на бързи обороти. Въртим се в центрофугата от задачи и ангажименти, неистово сме амбициозни, ненаситни сме за постижения и притежания. Днес трудолюбието, борбеността и инициативността са изродени в работохолизъм, лакейничене и сервилност, които, според съвременните изопачени представи, ни гарантират успеха. Чест е да се трудиш без почивка, да демонстрираш издръжливост, сила, справяне, но без почивка коефициентът на полезно действие постепенно намалява. Сякаш за всеки от нас е въпрос на престиж да е стресиран работохолик, естествено доведен до диагнозата „невроза на изчерпването“. Способността ни за отпускане е толкова занемарена, че дойде ли време за почивка, ни обхваща неясно притеснение. Свикването с напрежението и стреса от работата до изтощение напоследък наистина са превърнати в наш невротичен модел, зад което често е скрит страхът ни от падане и жаждата за одобрение. Така че отлично разбирам защо не търсиш жена работохолик. Дано обаче ти да не си от другата порода хора, за които е важно да са във впряг и в никакъв случай да не са лидери. Те предпочитат да са изпълнители, които се чувстват удовлетворени само ако се преживяват като онеправдани жертви. Тази позиция им дава чудесна възможност да хленчат и мърморят, което е техният начин да се чувстват „щастливи“ – така те на практика изразяват агресията си и я преобразуват в песимизъм, недоволство и мърморене. И ако трябва все пак някой от двамата да е работохолик, нека това да е мъжът – не него тази еволюционна роля повече му приляга. Природата го е програмирала той да е активното начало и вероятно е имала сериозни причини за това.

Консултант Татяна ВОСКРЕСЕНСКА