Въпрос: Здравейте, преди година се запознах с един чудесен мъж, за когото смятах да се омъжа. Сега обаче съм на път да се откажа. Откакто е започнало Световното по футбол, това е друг човек – аз не съществувам за него, оказва се пристрастен и на практика закърпен за дивана пред телевизора. Да не помислите, че имам някакви специални претенции, не, но отказвам да съм празно място. Какво да мисля за такъв мъж, какво се случва във връзката ни и да преосмислям ли неговата роля в моя живот.

Отговор: Не бързай с изводите си, момиче! Пристрастяването на силния пол към спортните забавления е дълбоко кодирано в „клетъчната“ им памет и всъщност е заместител на чувствата, които е изпитвал мъжът-ловец и мъжът-войн. Ние, жените, заменяме куклите, с които сме си играли като малки, с децата, които раждаме като големи, а мъжете, понатежали от годините, заменят играта на мач в двора на училището с гледането на мач по телевизора. Те се идентифицират със ставащото на екрана и така отново изпитват чувствата, които ги карат да се възприемат като силни и можещи. Макар че не играе, а само наблюдава мача, мъжът се чувства приобщен към един свят, непонятен за жените. Много мъже вече не могат да изпитат тези чувства на работното си място, особено ако извършват монотонна работа, лишена от творчество. Именно те са най-върлите запалянковци. Започнат ли футболните първенства, милиони жени се превръщат във „футболни вдовици“, но тук скандалите и претенциите са „кауза пердута“. Печелившото поведение в тези случаи е или и ти да се ангажираш с тези негови интереси, или да използваш спортните му увлечения като възможност да отделиш време за себе си – приятелки, козметици, кино, фитнес… Каквото и да правиш обаче, не забравяй, че хармонична връзка не се поддържа с рекет, агресивност или с чувство за вина. Ключът е в солидарността и взаимното разбиране.

Консултант Татяна ВОСКРЕСЕНСКА