Въпрос: Отдавна се чудя дали перфекционизмът е положително качество или недостатък. Чувствам, че доскорошният ми девиз „Бъди перфектен“ ме държи в постоянно напрежение, защото всъщност невинаги успявам да бъда образцов. Имат ли и другите хора подобен проблем?

Отговор: Приятелю, спокойно, един от най-големите човешки страхове е именно страхът от провал. Така че ти не си изключение. Повечето от нас, дори при мисълта, че могат да се провалят, имат усещането, че плъхове гризат вътрешностите им. Но дали провалът е нещо наистина толкова страшно и дали пък от време на време не ни е нужен, за да можем да се освободим от „статичното електричество“ и отново да се заредим с нова „кинетична“ енергия. В такива случаи вътрешните демони непрекъснато ни нахъсват: „не прави грешка“, „не разочаровай хората“, „можеш още“, „не се отпускай“, „стегни се“. Сред тях е и твоят доскорошен девиз „Бъди перфектен“. Това е доста коварно вътрешно изискване, чийто подтекст е, че ти си ценен само ако си идеален. На практика то означава, че ние трудно преживяваме провалите, а дори и когато успеем във важно начинание, не можем да се радваме истински на постигнатото. „Не се отпускай“ или „стегни се“ също са доста терористични вътрешни изисквания. Истината е, че те са дълбоко вкоренени у нас, но въпреки това можем да ги държим под контрол и дори да ги преодолеем. Нека не забравяме, че „нещата никога не са толкова лоши, колкото изглеждат, и никога не са толкова хубави, колкото ни се иска“. Добре е, ако не позволяваме на подобни мисли да бръмчат в главата ни. Провалът много прилича на падането. Само след като паднем, имаме възможност да планираме ставането, готови сме отново да продължим напред, при това на чисто. Другата истина е, че само който не е падал, не е изпитвал удоволствието от ставането. Така че дай си правото да грешиш, да падаш, да не си идеален, човешко е да се греши, дори е полезно, защото, съзнателно или несъзнателно, всеки се учи от грешките си. И това е добрата новина, която имам за теб.

Консултант Татяна ВОСКРЕСЕНСКА