Въпрос: Здравейте, не пия, не пуша, обичам уюта и тишината, но споделената с жена тишина. За съжаление вече започнах да си говоря сам и това ужасно ми дотегна. Приятелите ми ме определят като срамежлив и притеснителен и се съмняват, че имам шансове да си намеря момиче и да се излекувам от, както те твърдят, „патологичната ми срамежливост“.

Отговор: Ей, момко, срамежливостта не е непременно недостатък. Тя може да бъде и чаровна, но един срамежлив човек не е полезен сам за себе си. Вярно е, че прекаленото самочувствие също не е похвално, но във всички случаи е себеполезно, себеугодно и себеутвърдително. Безспорно е грозно, когато видим насреща си един самодоволен въздухар, но също така не е приятно да разговаряш с някого, който се черви и поти от притеснение като зубрачка, хваната в крачка… Да, има такива хора, които изпитват социален дискомфорт и силно безпокойство при междуличностни контакти. Истината е, че животът подлага самочувствието на всеки от нас на ежеминутна проверка. На теб, приятелю, очевидно вече ти е станало навик да си срамежлив, а сега е време да усвоиш и един друг номер, този на уверения в себе си човек, но без да се самоизяждаш. Всеки има своите активни положителни качества и ако акцентира върху тях, те започват допълнително да се развиват, а това е основание за по-добро самочувствие. Иначе ще си седиш в ъгъла за наказаните от живота и ще си мечтаеш за „шапка невидимка“. Не забравяй, че най-здравите устои са вътре в нас. Не забравяй, че обикновено срамежливците са свръхчувствителни, много талантливи и самобитни хора. Не забравяй също така, че в наши дни успешната формула е: вяра в себе си и лично усъвършенстване – т. е. правилната посока е да усвояваш непознати до този момент модели на поведение. Това означава да си настъпателен и инициативен. Не протакай, животът не чака!

Консултант Татяна ВОСКРЕСЕНСКА