Въпрос: Говоря си с приятели, слушам интимните им истории и тази работа с любовта и брака все повече ми заприличва на шоурум, в който главно се пазарува. Започвам да се питам какви са трендовете в „нивата на размяната“.

Отговор: Да, миличък, така е. Намирането на партньор често прилича на пазар. Има търсене, има предлагане, има различни нива на размяна и хора, които я осъществяват. Първото ниво не е лишено от известна доза прагматичност. Жената намира социална и финансова защита, като в замяна предлага хубост и ум. Това ниво е обективно и е най-близо до старите брачни традиции. За някои от нас то означава обич. Има и субективно ниво на размяна, което от своя страна най-много се родее с думичката „любов“. Харесваш някого, защото е интересен, привлекателен и умен. Той ти е симпатичен, без точно да можеш да кажеш защо. Когато при такава двойка настъпи криза и тя се обърне към специалист за съвет, обикновено се установява, че „той“ много прилича на баща ѝ, а „тя“ – на майка му. При такъв избор ние обикновено изживяваме отново брака на своите родители. От морална гледна точка можем да различим добри и лоши, искрени и меркантилни подбуди при осъществяването на една връзка. Обективно обаче във връзките има от всичко по малко. В идеалния вариант двойката се гради чрез взаимообмена на основните човешки потребности – приемане, сигурност, принадлежност, доверие, секс и т. н. И на теб, и на твоите приятели, чиито истории изслушваш, препоръчвам да разменяте обич за обич. А каква е разликата между състраданието, обичта, любовта, влюбването и увлечението, това е тема за друго „маркентигово“ проучване.

Консултант Татяна ВОСКРЕСЕНСКА