Въпрос: Повече от година имам връзка с жена, но се появи проблем – тя много се сърди, когато забележи, че я ревнувам, и дори ме заплаши, че ще скъсаме, ако не успокоя Отелото в себе си. Според мен обаче ревността е пряка функция на любовта. Споделяте ли твърдението: „Ревнувам, следователно обичам“?

Отговор: Не, приятелю, не го споделям. Това клише е само оправдание, а всъщност говори за ниска самооценка и желание да притежаваш другия, което води до разрушаване на общуването. Причината е липса на доверие. Първото условие да можеш да се довериш на другия е да имаш вяра в себе си. Т. е. ревността не е „пряка функция на любовта“, както ти смяташ, тя всъщност е другото име на неувереността в себе си. Ние често не разбираме, че ревността се провокира от пристъпи на неудовлетвореност, подозрения и собственически чувства – в желанието да превърнем другия в собственост се крие нашият собствен страх от изоставяне, но обсебването не е любов. Ако обичаш някого, остави го свободен. Да си свързан с някого е едно, да си вързан за него е съвсем друго. Вярно е, че всички човешки отношения се базират на стремежа именно ТИ да останеш избраният. Любовните отношения също в някаква степен са въпрос на договаряне. Добре е още в началото на своята връзка да можем да договорим нейните условия, а след това да ги спазваме. При нужда можем дори да ги „предоговорим“, но без да забравяме, че в хармоничната двойка има непрекъснато съблазняване и движение към другия. Общуването е прямо и прозрачно, без заповеди, наставления и отнемане на личната свобода. Има една друга мъдрост, която с удоволствие ти припомням: „За да ти е в кърпа вързан любимият, дръж го отвързан“. Колко просто и вярно!

Консултант Татяна ВОСКРЕСЕНСКА