Въпрос: Започвам да си давам сметка, че се превръщам в песимист и преставам да мечтая. Мечтите ми не се сбъдват и това ме натъжава. Формулите ми за любовта, живота и щастието сякаш са демоде, а обществото, в което живея, според мен е болно. Какво е вашето мнение за мечтите, любовта, живота, щастието и обществото.

Отговор: Приятелю, има само едно нещо, което е по-страшно от несбъднатата мечта, и това е сбъднатата. Такова е правилото при неразумните мечти, чието реализиране не ни дава криле, а ни тегли назад. Мечтите на духа и тези на плътта често се противопоставят взаимно. Неправилният избор може да обезсмисли усилията на цял един живот.

Вече съм се убедила, че не външното действие, а дълбокият вътрешен порив е най-верният лакмус на личността. Много години се уча мъдро да избирам мечтите си, но това е сложна наука. Човек излъчва енергията на своята мечта и тя се натрупва в пространството, докато достигне критична точка. След това невидимото в света на идеите става видимо в света на материята. Аз продължавам да се упражнявам във вдъхновеното излъчване на мечтата си, като същевременно активно работя в материалния свят. Затова не се съмнявам в крайния успех – законът за запазване на енергията е неумолим.

А формулите си за живота, любовта и щастието ще представя афористично – доколкото животът е трагедия за тези, които чувстват, и комедия за онези, които разсъждават, формулата е – осъзнавай, за да не страдаш. На онези себични натури, които сравняват любовта с гъделичкането, а щастието – със сития стомах, поднасям моите съболезнования. Колкото до обществото, споделям вашата диагноза – да, общество, в което възгледите са като чорапите и не можеш да различиш левия от десния, е болно. Бях напълно искрена.

Консултант Татяна ВОСКРЕСЕНСКА