Въпрос: Имам дете на 5 години, което отглеждам сама. Бих искала да намеря достоен баща за него и истински съпруг за мен, но нямам доверие нито в своите критерии, нито в предполагаемия партньор, нито че детето ми ще го приеме. Такива неща се случват на филми, а в живота? За съжаление нямам вяра в нищо и в никого и това е другият ми голям проблем!

Отговор: Предпочитам да започна с „другия ви голям проблем“, защото от него вероятно произтичат и останалите. Без съмнение, понякога вярата ни получава удари в тежки за нас моменти. Обаче не вярата ни е виновна, а обектът на нашата вяра. Истина е, че някои неща и личности не са достойни за нашето доверие, но това не означава, че всички и всичко трябва да подлагаме на съмнение.

Щом съвсем сама гледате детето си, явно във вашия случай семейните връзки са прекъснати (баща, баби, дядовци и пр.), а това са ненормални социални условия, които могат да опустошат едно дете, а дори и възрастен. При такива обстоятелства съществува реална опасност „потърпевшият“ да развие недоверие към света. Това може да стане сериозна личностна пречка, която се отстранява единствено, когато човек срещне истинско отношение на любов. Но той трябва да има желание да си го позволи. Не се самоограбвайте и не слагайте изкуствени бариери пред света.

Не само вие, но и всички ние изпитваме недоверие в различна степен. Вярата не е мистично изживяване вън от нас, а е в основата на човешката същност и се проявява както в отношенията, така и в нашия характер. Вярата трябва винаги да се свързва с любовта. Това включва ангажираност и е част от самата нея. Вярата е търпелива, толерантна и вдъхва сигурност. Тя е нашият най-голям потенциал, а не скок в мрака или психологична патерица, която да ни предпазва. Вярата поставя въпроси и очаква отговори.

За съжаление, вашият отговор по отношение на вярата е доста негативен и докато не се престрашите да повярвате в себе си и в света, вие самата ще затваряте вратата пред себе си, но по-лошото е, че ще я затваряте и пред своето дете. Вярно е, че „вратата“ ни предпазва от света, но заедно с това тя ни пуска в него. Никъде няма на намерите лабораторни условия, а ако по някаква случайност това стане, то няма да е никак полезно за вашата еволюция. „Блажени трудностите, чрез тях растем“! – се казва в някои мъдри книги.

Консултант Татяна Воскресенска