Силата на самовнушението
Въпрос: Вярно ли е, че ако всеки ден си повтаряме позитивни утвърждения, след време те ще станат факт. Според мен това е несериозно. Какъв е механизмът и как така за какъвто се мисля, такъв ще стана. Аз лично имам ниска самооценка. Познавам себе си, миналото си и възможностите си и нямам основание да вярвам в бъдещи успехи, колкото и да ме агитирате да си внушавам позитивизъм.
Отговор: Да, съгласна съм, че повтарянето на себеутвърждаващите твърдения до някаква степен прилича на зазубряне, но представете си, че това, което утвърждаваме, се намира в капкомер и е оцветено в любимия ни цвят, а нашето отношение към себе си като чаша с бистра вода. След първата капка нищо видимо няма да е променено, след втората, след третата също, но след 20-30 капки със сигурност водата вече няма да е безцветна. Такъв е механизмът на натрупването. Всеки от нас е отговорен за самооценката си – отговорен е за създаването и поддържането ѝ. Решителните мисли ни правят решителни, целенасочените – целеустремени, безнадеждните – безпомощни, самосъжалителните – нещастни, възторжените – енергични, плахите – плахи, уверените – уверени, успешните – успешни. Когато самооценката ни стане стабилна и уверена, ще можем да намираме изход и от ситуации, които преди това са ни се стрували непреодолими. Имали сме нещастно детство, загърбваме го – ние сме тук и сега. Имали сме неуспехи – и какво от това. Онова, което има значение, са сегашните ни мисли и какво правим с тях. Когато ние самите се променяме, ще започнем да откриваме възможности там, където преди сме виждали само задънени улици. Едно от основните правила в езотериката е: „Силата следва мисълта!“
Консултант Татяна ВОСКРЕСЕНСКА
Коментари (0)