Въпрос: Каква е вероятността човек да намери подходящия за себе си партньор, при положение, че стресът ни променя до неузнаваемост като личности. Двама нещастници не правят един щастливец. Как виждате проблема със стреса и как той може да се контролира. Дайте някакъв съвет за справяне с него.

Отговор: Стресът всъщност наподобява кинетична енергия и като всяка енергия той би могъл да бъде насочван както към разрушение, така и към съзидание. Според науката, стресът в умерени граници е естествен компонент на здравословния живот, но ако не бъде овладян, може да стане разрушителен. Нашият живот се измерва с време и можем да му се радваме единствено, ако използваме всички обстоятелства мъдро и балансирано. Антистрес-хапче няма и вероятно няма да има, но със сигурност заниманията, повишаващи качеството на живота, много помагат. Важно е да отделяме време за превъзмогване на нашата несигурност, ниска самооценка и емоционална инертност. Това е огромно задължение към самите нас, нашите семейства и заобикалящата ни среда. Важно е да отделяме време за отпускане и наслада от общуването както един с друг, така и с красотата на света. Човек трябва да умее да открива себеподобните си, така че сърцето му да не остане завинаги „самотен ловец“, а да намери своето естествено допълнение – другото сърце. Да, наистина, стресът ни отчуждава и ни превръща в недоверчиви, мнителни и недоволни от себе си и от живота хора, но само ако сме сами, т. е. самотни, и само ако не сме си позволили истинска споделеност… В това трябва да виждаме големия смисъл. В останалия „цивилизован“ свят, откъдето „внесохме“ и стресa, и отчуждението, положението е дори по-трудно и алиенацията /извинете за чуждицата/ – по-остра. Антистрес-съветът ми е: създайте си творческо и полезно занимание, изградете си мрежа за подкрепа от приятели и разисквайте с тях проблемите си и накрая, не приемайте нищо, което няма смисъл за вас, тъй като животът, погледнат отвисоко, наистина има смисъл и цел. Но тук вече влизаме в друга област на психологията и езотериката. Осмислянето на човешкото предназначение, което за мнозина си остава неразрешима загадка за цял живот, е най-ценното „хапче“ за контрола над стреса.

Консултант Татяна Воскресенска