Въпрос: От известно време ме мъчи усещането, че имам в главата си една тъмна стаичка, в която много ми се иска, но не ми стиска да вляза? Какви според вас са връзките между подсъзнателното, съзнателното и свръхсъзнателното?

Отговор: С две думи казано – много сложни. На тази тема са посветени много езотерични книги. Вън от това, на битов план, всеки от нас си е разработил стратегия за справяне с емоциите – чрез интуицията, сетивата, разума или специфична смесица от всички заедно. Да помислим за влюбването. Дали то е нещо, което можем да организираме преднамерено, като правенето на секс, например? Силните емоции са спонтанни, не можем да ги програмираме, а ако се опитаме, за всички става ясно, че са фалшиви. Най-лесното е да си позволим да бъдем погълнати от чувствата си, но нашият любопитен ум все търси да върши нещо – да носи отговорност, да контролира нещата, да се подчинява на нормите и очакванията на околните. Има парадокс във факта, че цялата пазарна икономика се базира върху желанието ни да притежаваме, но заедно с това ни тревожи от мисълта, че някой може да притежава нас. В наши дни стремежът към упражняване на контрол става хроничен. Всичко, което не контролираме, ни плаши и притеснява. Това ни принуждава да обръщаме повече внимание на ума, където поне привидно командваме парада. В съвременния свят проявата на сдържаност изглежда предимство, но то ни пречи да оценим емоционалната си същност. В най-добрия случай някои от нас усещат пропастта, над която вървят като по опънато въже. В най-лошия случай подсъзнанието ни е тъмна стая, в която се страхуваме да влезем, защото не искаме да бъдем пометени от ураганните чувства, които бушуват там. Някои терапевти твърдят, че ако искаме да имаме успех при решаване на емоционалните си проблеми, трябва да влезем в „тъмната стая“ на нашето подсъзнание, без да се страхуваме, че няма да я овладеем. Но това според други мислители не е препоръчително. Преди да се изправи срещу демоните на своята нисша природа, човек трябва да е развил своята духовност. Тя е онзи единствен спасителен пояс, който може да го предпази от затъване в дълбините на инстинктивното неосъзнато. Затова пътят е от съзнателното към свръхсъзнателното и едва след това към подсъзнателното.

Консултант Татяна ВОСКРЕСЕНСКА