Въпрос: Наблюдавам сред приятелите ми някакво модернистично отношение към любовта – искат да е „еспресо“, да е „много яка“ и да носи принадена стойност. За някои тя просто е бизнес. Съществували ли са някога романтика и рицарство в любовта? Как мислите?

Отговор: Откровено казано, не зная, не си спомням предишните си животи. Но затова пък чета книги. Ето какво споделя през далечната 1185 г. Андреа Капелан: „Бракът в никакъв случай не е извинение за липсата на любов. Никой не може да обича двама едновременно. Добре известно е, че любовта или нараства, или намалява. Ако любовта намалее, скоро изчезва и не се връща. Каквото и да отнемете от волята на своя любим, то няма вкус. Мъжът не се влюбва, докато не стане истински мъж. Единствената причина, която може да попречи на някого да обича, е смъртта. Любовта е изгнаник от дома на сребролюбието. Непристойно е да обичаш някого, за когото би се срамувал да се ожениш. Любовта, изложена на показ, рядко трае дълго. Лесната любов има малка стойност, трудностите я правят безценна. Новата любов измества старата. Достатъчно е човек да има добър нрав, за да бъде обичан. Човек, измъчван от любов, яде и спи малко. За истинския влюбен добро е само това, което би доставило удоволствие на любимия. Любовта не може да откаже нищо на любовта. Човек, изпитващ твърде много плътска страст, не може да обича истински. Истински влюбеният постоянно е в плен на образа на любимия. Нищо не забранява една жена да бъде обичана от двама мъже или един мъж – от две жени“ …

Така че, сам прецени, приятелю, дали е истина това, което пише в Еклисиаст: „Каквото е ставало, това е, което ще става; и каквото е било вършено, това е, което ще се върши; и няма нищо ново под слънцето.“

Консултант Татяна ВОСКРЕСЕНСКА