Въпрос: Приятелката ми често ме обвинява, че не говоря много, че не споделям достатъчно, че не ѝ правя комплименти, че избягвам да общувам. Аз самият не си давам сметка, че изглеждам така отстрани, но бих искал да разбера и себе си, и нейните очаквания, защото държа на нея и не искам да я изгубя. Има ли ми нещо и какво мога да променя?

Отговор: Стихията на мъжете е в абстрактното мислене и точните неща, докато жените са царици в областта на вербалното и интуитивното. При повечето от тях целта на говоренето е самото говорене като споделяне на емоции. Докато мъжете обикновено говорят само ако имат да кажат нещо рационално. Тяхното съзнание е ориентирано към постигането на конкретна цел, към постигането на обществено положение, към конкуренцията с останалите самци. И ако тези неща могат да се постигнат без много приказки, то мъжете няма да седнат да се изповядват. Мъжът откликва на предмети, форми и размери. Поради това те говорят буквално, без да се разплискват в подробности и емоции. Когато е обзета от чувства, жената на всяка цена иска да ги сподели и преживее повторно. Мъжът обаче става агресивен, ако изискваш от него да споделя интимния си свят. Всеизвестно е, че жените са повече емоционални, а мъжете – повече рационални.

Така че на теб, приятелю, ти няма нищо. Очевидно си класически продукт на мъжката еволюция. Обаче, колкото и да не те бива в приказките, не забравяй, че жената обича с ушите си и очаква да чуе, че е красива, талантлива, умна. Че тя е най-хубавото нещо в твоя живот и ред подобни „сладки глупотевини“. Така е според вас – мъжете, но за жената това е истински мехлем за душата.

Консултант Татяна ВОСКРЕСЕНСКА